Лучия взе ръката на баща си в своята и каза тихо:
— Аз също съм сицилианка, татко. Ще бъдеш отмъстен. Заклевам ти се в живота си.
— Моят живот свърши — каза баща й. — Но твоят е все още пред тебе. Имам шифрована банкова сметка в Цюрих. Банка Лой. Там има повече пари, отколкото можеш да похарчиш за десет живота. — Той прошепна номера на ухото й. — И напусни проклетата Италия. Вземи парите и се радвай на живота.
Лучия го притисна силно до себе си.
— Татко…
— Ако някога се нуждаеш от приятел, можеш да се довериш на Доминик Дюрел. С него сме като братя. Има къща във Франция в Бези, близо до границата с Испания.
— Ще запомня.
— Обещаваш ли ми да напуснеш Италия?
— Да, татко. Но първо има нещо, което трябва да свърша.
Да изгаряш от желание за отмъщение бе едно нещо, а да намериш начин да го осъществиш — друго. Тя бе сама и нямаше да бъде лесно. Лучия се сети за италианския израз: Rubare il mestiere — Открадваш ми професията. „Трябва да мисля по начина, по който те мислят.“
Няколко седмици след като баща й и братята й започнаха да излежават присъдите си в затвора, Лучия Кармине се появи в дома на съдията Джовани Бускета. Самият съдия й отвори.
Той я погледна с изненада. Беше я виждал често като гост в дома на Кармине, но никога не бе имало много да си кажат.
— Лучия Кармине! Какво правиш тук? Не би трябвало да…
— Дойдох да ви благодаря, Ваше Благородие.
Той я изгледа подозрително.
— Да ми благодариш, за какво?
Лучия го погледна в очите.
— За това, че разкрихте какви са били баща ми и братята ми. Аз бях невинно същество, което живее в тази къща на ужасите. Нямах представа какви чудовища… — Тя избухна в ридания.
Съдията стоеше, колебаейки се, след това я потупа по рамото.
— Хайде, хайде. Влез и пийни малко чай.
— Бл… благодаря.
Когато седнаха в хола, съдията Бускета каза:
— Нямах представа, че мислиш така за баща си. Бях с впечатлението, че сте много близки.
— Само защото нямах представа какви са той и братята ми в действителност. Когато открих… — Тя потрепера. — Не знаете какво бе за мене. Исках да избягам от себе си, но това бе невъзможно.
— Не съм разбрал. — Той я потупа по ръката. — Страхувам се, че съм те преценил погрешно, скъпа.
— Бях ужасена от него — гласът й бе изпълнен с вълнение.
Съдията Бускета забеляза, не за пръв път, каква красива млада жена е Лучия. Тя носеше проста черна рокля, която подчертаваше формите на сочното й тяло. Той погледна закръглените й гърди и не можа да не отбележи колко много е пораснала.
„Би било забавно — помисли Бускета — да спя с дъщерята на Анжело Кармине. Той е безсилен да ми навреди сега. Старият мръсник мислеше, че ме притежава, но аз бях твърде умен за него. Лучия вероятно е девствена. Ще я науча на някои неща в леглото.“
Възрастна прислужница внесе поднос с чай и купа със сладкиши. Сложи ги на една маса и попита:
— Да наливам ли?
— Нека аз — каза Лучия. Гласът й бе топъл и изпълнен с обещание.
Съдията Бускета се усмихна на Лучия.
— Можеш да си вървиш — каза той на прислужницата.
— Да, господине.
Съдията гледаше как Лучия се приближи до малката маса, където бе оставен подносът, и внимателно наля чай за него и себе си.
— Имам чувството, че ти и аз бихме могли да станем много добри приятели, Лучия — опипа почвата Джовани Бускета.
Лучия му се усмихна прелъстително.
— Много бих искала, Ваше Благородие.
— Моля, наричай ме Джовани.
— Джовани — Лучия му подаде чашата. Вдигна своята наздравица. — За смъртта на престъпниците.
Бускета вдигна чашата си, като се усмихваше.
— За смъртта на престъпниците. — Отпи една глътка и направи гримаса. Чаят беше горчив.
— Не е ли твърде…?
— Не, не. Добре е, скъпи.
Лучия отново вдигна своята чаша.
— За нашето приятелство.
Тя отпи още една глътка и той направи същото.
— За…
Бускета не довърши наздравицата си. Беше обхванат от внезапен спазъм и почувства пронизваща болка в гърдите си.
— О, Боже мой! Повикайте лекар…
Лучия седеше, спокойно отпивайки от чая си, докато гледаше как съдията залита и пада на пода. Остана да лежи там с потрепващо тяло, а след това замръзна неподвижно.
— Тава е първият, татко — каза Лучия.
Бенито Патас бе сам в килията си, когато надзирателят съобщи:
— Имате съпружеско посещение.
Бенито засия. Бе му даден специален статут като информатор с много привилегии и съпружеските посещения бяха една от тях. Патас имаше половин дузина приятелки и те редуваха визитите си. Той си помисли коя ли бе дошла днес.