— Какви, по дяволите, са тези хора?
Светлините изгаснаха и в лицето й светна ярък прожектор. Тя се събуди и седна, заслепена от светлината.
Пет-шест души ги бяха заобиколили на поляната. В силната светлина Лучия едва различаваше фигурите ми.
— Кои сте вие? — попита отново мъжът.
Гласът му бе дълбок и груб.
Лучия се разбуди напълно, напрегната до краен предел. Беше заловена. Но ако тези хора бяха полицаи, щяха да знаят кои са монахините. И какво правеха те в гората през нощта?
Лучия пое риска.
— Ние сме сестри от манастира в Авила — каза тя. — Някакви хора на правителството дойдоха и…
Другите сестри вече бяха седнали, будни и ужасени.
— Кои… кои сте вие? — попита Меган.
— Казвам се Хайме Миро.
Те бяха шестима, облечени с груби панталони, кожени якета, платнени обувки и традиционните баски барети. Бяха тежко въоръжени и на бледата лунна светлина имаха демоничен вид. Двама от тях изглеждаха тежко бити.
Човекът, който се назова Хайме Миро, беше висок и слаб, със свирепи черни очи.
— Биха могли да ги проследят дотук. — Той се обърна към един от членовете на групата. — Хвърли един поглед наоколо.
— Да.
Лучия разбра, че този, който отговори, беше жена. Видя да се отдалечава безшумно всред дърветата.
— Какво ще правим с тях? — попита Рикардо Меладо.
— Нищо. Ще ги оставим и ще продължим — каза Хайде Миро.
Един от мъжете възрази:
— Хайме, това са сестри на Исус.
— Тогава нека Исус се погрижи за тях — отговори сухо Хайме Миро. — Имаме да вършим работа.
Сестрите се бяха изправили вече в очакване. Мъжете се събраха около Хайме, спорейки с него.
— Не можем да позволим да бъдат хванати. Акока и хората му ги търсят.
— Те търсят и нас, приятелю.
— Сестрите няма да се справят без нашата помощ.
Хайме Миро каза твърдо:
— Не. Не можем да рискуваме живота си заради тях. Имаме си свои проблеми.
Феликс Карпио, един от помощниците му, каза:
— Бихме могли да ги придружим през част от пътя, Хайме. Само докато се измъкнат оттук. — Той се обърна към сестрите. — Накъде сте тръгнали, сестри?
Тереза проговори с божията светлина в очите й.
— Имам свещена мисия. Има един манастир в Мендавиа, който ще ни подслони.
Феликс Карпио се обърна към Хайме Миро:
— Бихме могли да ги придружим дотам. Мендавиа е на пътя ни към Сан Себастиан.
Хайме се обърна към него ядосан:
— Глупако! Защо не издигнеш надпис всеки да разбере къде отиваме?
— Исках само да кажа…
— По дяволите! — Гласът му беше пълен с възмущение. — Сега нямаме избор. Ще трябва да ги вземем с нас. Ако Акока ги открие, ще ги накара да проговорят. Те ще ни забавят и ще улеснят Акока и неговите главорези да ни проследят.
Лучия слушаше само с половин ухо. Кръстът беше толкова наблизо. Помисли си:
„Но тези проклети мъже! Лошо разпределяш събитията във времето, Господи, и имаш странно чувство за хумор.“
— Добре — каза Хайме Миро. — Трябва да изберем най-добрия вариант. Ще ги придружим до манастира и ще ги оставим, но не можем да пътуваме като някакъв цирк. — Той се обърна към монахините, без да сдържа гнева в гласа си. — Знае ли някоя от вас къде е Мендавиа?
Сестрите се погледнаха една друга. Грасиела каза:
— Не съвсем.
— Тогава как, по дяволите, очаквате да стигнете там?
— Господ ще ни води — каза твърдо сестра Тереза.
Друг един от мъжете, Рубио Арсано, каза, усмихвайки се:
— Имате късмет — той кимна към Хайме. — Той е дошъл да ви води лично, сестро.
Погледът на Хайме го накара за замълчи.
— Ще се разделим. Ще поемем в три различни посоки.
Хайме извади карта и мъжете клекнаха на земята, осветявайки я с фенерчета.
— Манастирът в Мендавиа е тук, на югоизток от Логроньо. Аз ще се отправя на север към Валядолид, след това нагоре към Бургос. — Той прекара пръст по картата и се обърна към Рубио — висок, приятен на вид мъж. — Ти тръгни по пътя за Олмедо, нагоре към Пеняфиел и Аранда де Дуеро.
— Добре, приятелю.
Хайме Миро отново се загледа в картата. След това погледна към Рикардо Меладо един от мъжете, чието лице бе в рани.
— Рикардо, отправи се към Сеговия, след това поеми по планинския път към Керезо де Абахо, след това към Сориа. Всички ще се срещнем в Логроньо. — Той остави картата. — Логроньо е на двеста и десет километра оттук. Ще се срещнем след седем дни. Стойте настрана от главните пътища.
— В Логроньо къде ще се срещнем? — попита Феликс.
— Цирк „Жапон“ ще има представления в Логроньо следващата седмица — отвърна Рикардо.
— Добре. Ще се срещнем там. На сутрешното представление.
Феликс Карпио се обади:
— С кого ще пътуват монахините?
— Ще ги разделим.
Време бе да сложи край на това, реши Лучия.
— Ако войниците ви търсят, сеньор, тогава може би за нас ще е по-безопасно да пътуваме сами.
— Но не и за нас, сестро — отвърна Хайме. — Сега вие знаете твърде много за нашите планове.
— Освен това — добави мъжът на име Рубио, — сами нямате шанс. Ние познаваме местността. Баски сме и хората на север са ни приятели. Те ще ни помогнат и ще ни скрият от войниците националисти. Сами никога не бихте стигнали до Мендавиа.
„Не искам да отивам в Мендавиа, глупако“ — помисли Лучия.
Хайме Миро каза неохотно:
— Добре тогава, нека тръгваме. Искам до разсъмване да сме далеч оттук.
Сестра Меган слушаше внимателно мъжа, който даваше заповедите. Беше груб и арогантен, но някак вдъхваше чувство на успокояваща сила.
Хайме погледна към Тереза и посочи Томас Ханхур и Рубио Арсано:
— Те ще отговарят за вас.
— Бог отговаря за мен — каза сестра Тереза.
— Разбира се — отговори сухо Хайме. — Предполагам, че така и сте попаднали тук.
Рубио се приближи до Тереза.
— Рубио Арсано на вашите услуги, сестро. Как се казвате?
— Аз съм сестра Тереза.
Лучия се обади бързо:
— Аз ще пътувам със сестра Тереза.
Нямаше начин да се остави да я разделят от златния кръст.
— Добре — кимна Хайме и посочи Грасиела. — Рикардо, ти ще вземеш тази.
— Добре — кимна Рикардо Меладо.
Жената, която Хайме изпрати на разузнаване, се бе върнала при групата.
— Чисто е наоколо — каза тя.
— Добре — Хайме погледна Меган. — Вие ще дойдете с нас, сестро.
Меган кимна. Хайме Миро я очароваше. А жената също й беше интересна. Тя бе тъмна и изглеждаше свирепа, с хищни черти на лицето. Устата й бе като червена рана. В нея имаше нещо твърде сексуално.
Жената се приближи до Меган.
— Аз съм Ампаро Хирон. Дръжте си устата затворена, сестро, и няма да имате проблеми.
Хайме каза на другите:
— Да тръгваме. В Логроньо след седем дни. Не изпускайте сестрите от поглед.
Сестра Тереза и мъжът на име Рубио Арсано бяха вече тръгнали по пътеката. Лучия побърза след тях. Бе видяла, че Рубио Арсано прибира картата.
„Ще я взема, докато спи“ — реши тя.
Техният преход през Испания започна.