— Би било добре за теб — съгласи се баща й.
Моника бе тази, която имаше възражения.
— Ти не си професионалистка. Може да се изложиш.
Това нямаше нищо общо с мотивите на Моника да я обезкуражи. Това, от което Моника се страхуваше, бе, че Тереза може да успее. Моника бе тази, която е в центъра на вниманието винаги.
„Не е справедливо — помисли тя, — че Бог е дал на Тереза такъв глас. Ами ако тя стане известна. Аз ще остана в сянка, пренебрегната.“
И така Моника се опита да убеди сестрата си да не отиде на прослушване. Но следващата неделя в църквата мадам Неф спря Тереза и й каза:
— Говорих с племенника си. Той иска да отидеш на прослушване. Очаква те в сряда в три часа.
И така следващата сряда Тереза, много нервна, отиде в радиостанцията в Ница и се срещна с директора.
— Аз съм Луи Боне — каза той делово. — Мога да ти дам пет минути.
Видът на Тереза само потвърждаваше страховете му. Леля му бе изпратила само бъдещ талант.
„Би трябвало да й кажа да си стои в кухнята.“
Но той знаеше, че няма да го направи. Проблемът беше, че леля му е много богата, а той бе единственият й наследник.
Тереза последва Луи Боне по тесния коридор до едно малко студио.
— Пели ли сте някога професионално?
— Не, господине.
Блузата й бе мокра от пот.
„Защо въобще се оставих да ме убедят“ — чудеше се тя. Беше в паника, готова да избяга. Боне я постави пред един микрофон.
— Не разполагам с пианист тук, така че ще трябва да пеете a cappella18. Знаете ли какво е a cappella?
— Да, господине.
— Чудесно. — Той се чудеше не за първи път дали леля му е достатъчно богата, за да бъдат тези безполезни прослушвания оправдани.
— Ще бъде в контролната кабина. Имате време за една песен.
— Господине, какво трябва да…
Той бе вече излязъл. Тереза остана сама в стаята с микрофона пред себе си. Нямаше представа какво трябва да изпее.
„Просто иди и се срещни с него — бе казала леля му. — Радиостанцията има музикална програма всяка неделя вечер и…“
„Трябва да се махам оттук.“
Гласът на Луи се чу отнякъде:
— Не разполагам с цял ден.
— Съжалявам. Не мога да…
Но директорът бе решил твърдо да я накаже за това, че му губи времето.
— Само няколко тона — настоя той.
Достатъчно, за да може да каже на леля си колко се е изложило момичето. Може би това щеше да я убеди да престане да му изпраща своите протежета.
— Чакам — каза той.
Облегна се назад на стола си и запали една „Житан“. Оставаха му още четири часа. Ивет щеше да го чака. Щеше да има време да се отбие в апартамента й, преди да се прибере у дома при жена си. Може би щеше да има време и за…
Тогава той чу и не можа да повярва. Беше глас, толкова чист и сладък, че го побиха тръпки. Глас, изпълнен с копнеж и желание, глас, който пееше за самота и отчаяние, за загубена любов и мъртви мечти. Сълзи се появиха в очите му. Този глас събуди емоции в него, които той мислеше, че отдавна са погребани. Това, което можа да си каже, бе:
„Господи! Къде е била досега?“
Операторът в контролната кабина се заслуша зашеметен. Вратата бе отворена и други почнаха да влизат, привлечени от гласа. Стояха безмълвно, слушайки трогателния звук на сърцето, което копнееше отчаяно за любов. Това бе единственият звук в стаята.
Когато песента свърши, последва продължително мълчание, след което една от жените каза:
— Която и да е тя, не я оставяйте да си отиде.
Луи Боне влезе бързо в студиото. Тереза се приготвяше да си тръгва.
— Съжалявам, че това отне толкова време. Понеже никога не съм…
— Седнете, Мария.
— Тереза.
— Извинете. — Той пое дълбоко дъх. — Ние правим музикално радиопредаване всяка събота вечер.
— Зная. Аз го слушам.
— Бихте ли желали да участвате в него?
Тя го погледна, не вярвайки на това, което чува.
— Искате да кажете, че ме наемате?
— Започваме тази седмица. Отначало ще бъдете на минималното заплащане. Това ще бъде голяма реклама за вас.
Звучеше твърде добре, за да е вярно. Тя си помисли: „Ще ми плащат, за да пея.“
— Ще ти плащат? Колко? — попита Моника.
— Не зная. Не ме интересува.
„Важното е, че някой се нуждае от мен“ — за малко да каже тя, но замълча.
— Това е чудесна новина. Значи ще бъдеш предавана по радиото — каза баща й.
Майка й вече кроеше планове.
— Ще се постараем всичките ни приятели да те слушат и ще ги накараме да изпращат писма за това колко си добра.
Тереза погледна към Моника, очаквайки я да каже: „Не е нужно да правите това. Тереза е добра.“ Но Моника не каза нищо. Това, което си помисли, бе: „Ще отзвучи бързо.“