Елън погледна към Сам Нортън и каза:
— Помислих си: „Трябва да спася мистър Скот. Никога не бих си простила, ако позволя да загине.“
Нортън видя, че Елън започва да се уморява, каза:
— Достатъчно, дами и господа. Благодарим ви много.
— Добре ли се справих?
— Беше чудесна. Сега си поспи.
Сънят й бе непостоянен. Сънува, че се намира във фоайето на Емпайър Стейт Билдинг, но пазачите не я пускат да се качи на върха, защото няма достатъчно пари за билет.
Същия следобед Майлоу, Скот посети Елън. Това я изненада. Бе чула, че живее в Ню Йорк.
— Чух, че пресконференцията е протекла много добре. Вие сте истинска героиня.
— Мистър Скот, трябва да ви кажа нещо. Не съм героиня. Не се замислих дали да ви спасявам. Аз… просто го направих.
— Зная. Сам Нортън ми каза.
— Добре, тогава…
— Елън, има различни видове героизъм. Вие не помислихте да ме спасявате, но го направихте инстинктивно, вместо да спасявате себе си.
— Аз… просто исках да знаете.
— Сам също ми каза, че се безпокоите за сметката от болницата.
— Е…
— Платена е. А що се отнася до загубата на надници — той се усмихна, — мис Дудаш, струва ми се, че не разбирате колко много ви дължа.
— Не ми дължите нищо.
— Лекарят ми каза, че напускате болница утре. Ще ми позволите ли да ви поръчам вечеря?
„Той не разбира — помисли Елън. — Не искам неговата милостиня. Или състраданието му.“
— Говоря сериозно, като казвам, че не ми дължите нищо. Благодаря ви, че се погрижихте за сметката от болницата. Сега ме квит.
— Добре. А сега мога ли да ви поръчам вечеря?
Така се започна. Майлоу Скот прекара в Гари една седмица, през която се виждаше с Елън всяка вечер. Майка й и баща й я предупреждаваха:
— Внимавай. Големите шефове не излизат с работнички, освен ако не искат нещо.
Така мислеше и Елън в началото, но Майлоу я накара да си промени отношението. Беше през цялото време безупречен джентълмен и в крайна сметка Елън прозря истината: „На него наистина му е приятно да бъде с мен.“
Докато Майлоу бе стеснителен и резервиран, тя бе пряма и открита. През целия си живот Майлоу бе обкръжен от жени, чиято изгаряща амбиция бе да станат част от мощната династия на Скот. Те си правеха своите сметки, Елън Дудаш бе първата напълно честна жена, която Майлоу бе срещал някога. Тя казваше точно това, което мисли. Бе умна, привлекателна и преди всичко — беше истинско удоволствие да си с нея. В края на седмицата те вече се бяха влюбили един в друг.
— Искам да се оженя за теб — каза Майлоу. — Не мога да мисля за нищо друго. Ще се омъжиш ли за мен?
— Не.
Нито пък Елън беше в състояние да мисли за нещо друго. Истината беше, че е ужасена. Фамилията Скот бяха нещо като крале. Бяха известни, богати и могъщи. Тя си мислеше:
„Аз не принадлежа на техния кръг. Ще направя глупост. Както и Майлоу.“
Но тя знаеше, че е безнадеждно да се съпротивлява на това.
Ожени ги един мирови съдия в Гринуич, Кънектикът. След това заминаха за Манхатън, за да се запознае Елън Дудаш с новите си роднини.
Байрън Скот посрещна брат си с думите:
— Какво си направил, по дяволите? Оженил си се за полска уличница! Да не си полудял?
Сюзън Скот бе също толкова непримирима.
— Разбира се, че се е омъжила заради парите му. Когато открие, че той няма никакви, ще анулираме брака.
Твърде много подценяваха Елън Дудаш.
— Брат ти и жена му ме мразят, но не съм се омъжила за тях, а за теб. Не искам да заставам между тебе и Байрън. Ако това те измъчва много, кажи ми и аз ще си отида.
Той я взе в ръцете си и пошепна:
— Обожавам те. Когато Байрън и Сюзън наистина те опознаят, те също ще те обожават.
Тя го притисна към себе си и си помисли: „Колко е наивен. И колко го обичам.“
Байрън и Сюзън не се държаха зле с новата си снаха. Отнасяха се покровителствено към нея. За тях тя щеше винаги да бъде малката полякиня, която е работила в един от заводите на Скот.
Елън изследваше, четеше и учеше. Наблюдаваше как се обличат съпругите на приятелите на Скот и им подражаваше. Бе решила да стане подходяща жена на Майлоу Скот и с течение на времето успя. Но не и в очите на новите си роднини. Постепенно нейната наивност премина в цинизъм.
„Богатите и могъщите не са толкова чудесни — мислеше си тя. — Всичко, към което се стремят, е да стават по-богати и по-могъщи.“
Елън се стремеше да помага на Майлоу по всякакъв начин, но не можеше да постигне много в това отношение. Скот Индъстриз беше един от малкото в света частно притежавани конгломерати. Капиталът принадлежеше на фамилията Скот. По-малкият брат на Байрън беше на заплата и това винаги му беше напомняно. Байрън се отнасяше към брат си некоректно. Даваха му да върши всички неблагодарни работи, а никога не му отдаваха признание.