— Можеш ли да се изправиш?
— Мисля… че да.
Майлоу й помогна да се изправи. Тя постоя малко, за да отмине замайването й.
Майлоу се обърна и погледна към самолета. Пламъците започнаха да се увеличават.
— Да се махаме оттук — каза той. — Ще избухне всеки момент.
Те се отдалечиха, гледайки как гори самолетът. След малко резервоарите с горивото експлодираха и самолетът бе погълнат изцяло в пламъци.
— Чудо е, че оживяхме — каза Майлоу.
Елън гледаше горящия самолет. Нещо я тормозеше в периферията на съзнанието й, но мисленето й беше затруднено. Нещо за Скот Индъстриз. И изведнъж тя разбра.
— Майлоу?
— Да? — Той всъщност не слушаше.
— Това е съдба.
Вълнението в гласа й го накара да се обърне.
— Кое?
— Скот Индъстриз. Той принадлежи на теб сега.
— Не зная…
— Майлоу, Бог я остави на теб. — Гласът й бе пълен с ентусиазъм. — През целия си живот си живял в сянката на по-големия си брат.
Сега тя разсъждаваше ясно и свързано. Забрави болките в главата и тялото. Думите й напираха и цялата трепереше.
— Ти си работил за Байрън в течение на двадесет години, изграждайки компанията. Нейният успех се дължи на теб, но той признавал ли е някога това? Не. Това винаги е било неговата компания, неговият успех, неговите печалби. Е, сега ти най-после имаш шанса да покажеш на какво си способен.
Той я погледна ужасен.
— Елън, техните тела са… как можеш да мислиш за…
— Зная. Но ние не сме ги убили. Сега е наш ред, Майлоу. Сега можем да покажем на какво сме способни. Никой освен нас не може да има претенции към компанията. Тя е наша! Твоя!
В този момент се чу плач на бебе. Елън и Майлоу Скот размениха недоумяващи погледи.
— Това е Патриша. Тя е жива. О, Господи!
Откриха бебето близо до купчина храсти. По някакво чудо тя бе незасегната.
Майлоу я взе нежно и я притисна към себе си.
— Всичко е наред, скъпа — пошепна той. — Всичко ще бъде наред.
Елън застана до него с шокирано изражение на лицето.
— Ти… каза, че е мъртва.
— Трябва да е била в безсъзнание.
Елън се загледа в бебето продължително.
— Би трябвало да е загинала заедно с другите — каза тя с приглушен глас.
Майлоу я изгледа шокиран.
— Какво говориш?
— В завещанието си Байрън оставя всичко на Патриша. Това, което те очаква, е да прекараш следващите двадесет години като неин настойник, така че, когато тя порасне, да те третира така некоректно, както правеше баща й. Това ли е, което искаш?
Той мълчеше.
— Никога няма да имаме шанс като този. Тя гледаше втренчено детето по начин, какъв Майлоу никога не бе виждал у нея. Почти изглеждаше, като че ли тя иска да… Той си помисли:
„Тя не е на себе си. Пострадала е от контузията.“
— За Бога, Елън, какво мислиш?
Тя изгледа съпруга си продължително и постепенно странният й поглед изчезна.
— Не зная — каза тя спокойно. След кратка пауза тя продължи: — Трябва нещо да направим. Може да я оставим някъде, Майлоу. Пилотът каза, че сме близо до Авила. Там трябва да има много туристи. Няма причина някой да види връзката между бебето и самолетната катастрофа.
Той поклати глава.
— Приятелите ми знаят, че Байрън и Сюзън са взели Патриша със себе си.
Елън погледна към горящия самолет.
— Няма проблем. Всички изгоряха в катастрофата. Тук ще отслужим частна паметна служба.
— Елън — запротестира той. — Не можем да направим това. Няма да се измъкнем безнаказано.
— Бог го стори за нас. Ние вече сме се измъкнали.
Майлоу погледна бебето.
— Но тя е толкова…
— Ще се оправи — каза успокоително Елън. — Ще я оставим пред някоя хубава селска къща извън града. Някой ще я осинови и тя ще бъде отгледана добре тук.
Той поклати глава.
— Не мога да направя това. Не.
— Ако ме обичаш, ще сториш това за нас двамата. Трябва да избереш, Майлоу. Или ще бъдеш с мен, или ще прекараш остатъка от живота си, работейки за детето на брат си.
— Моля те, аз…
— Обичаш ли ме?
— Повече от собствения си живот — каза той просто.
— Тогава докажи го.
Те се промъкнаха внимателно в тъмнината надолу по планинския склон, шибани от вятъра. Понеже самолетът се беше разбил високо в гориста местност, звукът беше приглушен, така че хората от града не знаеха какво се е случило.
След три часа Елън и Майлоу стигнаха до малка селска къща в покрайнините на Авила. Още не беше се съмнало.
— Ще я оставим тук — пошепна Елън.
Майлоу направи последен опит.
— Елън, не бихме ли могли…?
— Направи го — каза тя решително.
Без да каже нещо повече, той се обърна и занесе бебето до вратата на къщата. Тя бе облечена само в скъсана розова нощница и увита в одеяло.