— Какво? — попита Лучия.
Сестра Тереза несъзнателно бе проговорила на глас.
— Аз… нищо — промърмори тя.
Лучия я погледна по-внимателно. Възрастната жена изглеждаше разсеяна и неориентирана по отношение на това, което ставаше около нея. Лучия кимна към платнения пакет, който носеше Тереза:
— Трябва да е тежко — каза тя съчувствено. — Искате ли да го понося известно време?
Сестра Тереза притисна пакета по-силно към тялото си.
— Исус е носил по-тежък товар. Мога да нося това за него. Нали в Лука се казва: „Който иска да ме последва, нека се отрече от себе си, да понесе своя кръст всеки ден и да тръгне след мен.“ Ще го нося — каза тя с упорство.
В гласа й имаше нещо странно.
— Добре ли сте, сестро?
— Разбира се.
Сестра Тереза далеч не бе добре. Не беше в състояние да спи. Чувстваше се замаяна и трескава. Умът й отново й правеше номера.
„Не бива да позволявам да се разболея — мислеше тя. — Сестра Бетина ще ми се кара. — Но сестра Бетина я нямаше. Беше толкова объркано. И кои са тези мъже. — Не им вярвам. Какво искат от мен?“
Рубио Арсано се бе опитвал да подхване разговор със сестра Тереза, за да я накара да се почувства по-спокойно.
— Вероятно се чувствате странно отново във външния свят, сестро. Колко време прекарахте в манастира?
„Защо иска да знае?“ — помисли тя.
— Тридесет години.
— О, колко дълго. Откъде сте?
За нея бе болезнено дори да произнесе името.
— Ез.
Лицето му засия.
— Ез? Някога там прекарах едно лято на почивка. Прекрасен град е. Познавам го добре. Спомням си…
„Познава го добре. Колко добре? Познава ли Раул? Дали не го е изпратил тук Раул?“
И изведнъж истината й просветна като светкавица. Тези хора са изпратени, за да я върнат в Ез при Раул Жирадо. Те я отвличат. Бог я наказва за това, че е изоставила бебето на Моника. Сега беше сигурна, че бебето, което видя на селския площад във Вилякастин, е на сестра й.
„Но това не е възможно, нали? Беше преди тридесет години — промърмори на себе си Тереза. — Те ме лъжат.“
Рубио Арсано я наблюдаваше, чувайки шепота й.
— Нещо не е наред ли, сестро?
— Не — отговори Тереза, отдръпвайки се.
Сега тя ги бе разкрила. Нямаше да им позволи да я върнат при Раул и бебето. Трябваше да стигне до манастира в Мендавиа и да предаде златния кръст и тогава Бог щеше да й прости за ужасния грях, който бе извършила.
„Трябва да бъда хитра. Няма да им позволя да разберат, че съм ги разкрила.“
Тя погледна към Рубио и каза:
— Чувствам се отлично.
Пресичайки безводните, изсушени от слънцето равнини, те стигнаха до едно малко село, където селянки, облечени в черно, перяха на един извор, покрит с навес от стари греди. Водата се вливаше и изтичаше от дълго дървено корито така, че бе винаги чиста.
Жените търкаха прането си върху каменни плочи и го изплакваха в течащата вода.
„Такава миролюбива гледка е — помисли Рубио. Тя му напомняше фермата, която беше изоставил. — Така изглеждаше Испания по-рано. Без бомби, без убийства. Ще имаме ли някога отново мир?“
— Добър ден.
— Добър ден.
— Дали бихме могли да пийнем? При пътуване се ожаднява много.
— Разбира се. Заповядайте.
Водата бе студена и освежаваща.
— Благодарим. Довиждане.
На Рубио не му се тръгваше.
Двете жени и придружителите им продължиха покрай коркови и маслинени дървета. Летният въздух бе изпълнен с мириса на зряло грозде и портокали. Минаваха покрай овощни градини с ябълки, череши, сливи и покрай ферми, огласени от звуците на пилета, прасета, кози.
Рубио и Томас отидоха напред, разговаряйки тихо помежду си.
„Говорят за мене. Мислят, че не зная плановете им.“ Сестра Тереза се приближи до тях, за да чуе какво казват.
— …награда от петстотин хиляди песети за главите ни. Разбира се, полковник Акока би платил повече за Хайме, но той не иска главата му. Иска тестисите му.
Мъжете се разсмяха.
Докато ги слушаше, убеждението на Тереза нарастваше.
„Тези хора са убийци, работещи за Сатаната, пратеници на дявола, които искат да ме обрекат на вечен ад. Но Бог е по-силен от тях. Той няма да им позволи да ме върнат вкъщи.“
Раул Жирадо бе до нея, усмихвайки се по начина, който тя така добре познаваше.
„Гласът!
— Моля?
— Чух ви да пеете вчера, вие сте чудесна. С какво мога да ви бъда полезен?
— Бих искала три метра муселин, моля.
— Разбира се. Насам… Леля ми е собственица на този магазин и се нуждае от помощ, така че реших да поработя за нея известно време.