„Аз убих Патас — помисли тя. — Той е мъртъв.“
Лучия отвори очи и седна, като трепереше и се оглеждаше уплашено. Бенито го нямаше. Тя бе в гората в спален чувал. Нещо притискаше бедрото й. Пъхна ръка в спалния чувал и измъкна увития в платно кръст. Погледна го, без да вярва на очите си.
„Бог е извършил чудо за мен“ — помисли тя.
Лучия нямаше представа как е попаднал кръстът там, нито я интересуваше. Най-после го държеше в ръцете си. Единственото, което трябваше да направи сега, бе да се измъкне от другите.
Изпълзя от спалния чувал и погледна към мястото, където спеше Тереза. Нея я нямаше. Лучия се огледа в тъмнината и едва различи фигурата на Томас Санхуро в края на поляната, гърбом към нея. Не бе сигурна къде е Рубио.
„Няма значение. Време е да се махам оттук“ — помисли тя.
Понечи да, тръгне към края на поляната, силно приведена, за да не я забележи Санхуро. Изведнъж сякаш се озова в ада.
Полковник Фал Состело трябваше да вземе решение като командир. Самият премиер-министър му бе дал заповед да работи плътно с полковник Акока, за да му помогне да хванат Хайме Миро и монахините. Но съдбата се оказа благосклонна към него, като му предаде една от монахините в ръцете. Защо да споделя заслугата с полковник Акока, след като можеше сам да хване терористите и да получи цялата слава?
„По дяволите полковник Акока — помисли Фал Состело. — Този е мой. Може би ОПУС МУНДО ще използват мен, вместо Акока, с неговите глупости за игри на шах и проникване в умовете на хората. Не, време е да дам урок на гиганта с белега.“
Полковник Состело даде специални заповеди на хората си.
— Не вземайте пленници. Имате работа с терористи. Стреляйте, за да убивате.
Майор Понте се поколеба.
— Полковник, там горе има монахини с хората на Миро. Не би ли трябвало…?
— Да оставите терористите да се крият зад монахините? Не, няма да поемаме никакви рискове.
Состело подбра десетина души за нападението и се постара те да бъдат тежко въоръжени. Движеха се безшумно в тъмнината нагоре по склона на планината. Луната се бе скрила зад облаците. Почти нямаше никаква видимост.
„Добре. Няма да могат да ни видят, като идваме.“ Когато хората му заеха позиция, полковник Состело извика, за да спази формално изискванията:
— Оставете оръжията си. Вие сте обградени. — И незабавно след това издаде командата. — Огън! Не спирайте стрелбата!
Десетина автоматични оръжия започнаха да сипят огън върху поляната.
Томас Санхуро нямаше никакъв шанс. Градушка от куршуми попадна в гърдите му и той бе мъртъв, преди още да падне на земята. Рубио Арсано бе на другия край на поляната, когато започна стрелбата. Видя, че Санхуро пада и понечи да отвърне на огъня, но се спря. Беше пълна тъмнина и войниците стреляха слепешката. Ако отговореше на огъня, щеше да издаде положението си.
За своя изненада той видя Лучия, сгушена на един метър от себе си.
— Къде е сестра Тереза — пошепна той.
— Нея… я няма.
— Стойте ниско долу — каза й Рубио.
Той сграбчи Лучия за ръката и те побягнаха на зиг-заг към гората, извън обсега на стрелбата. Докато бягаха, куршуми профучаваха опасно близко покрай тях, но секунди по-късно Лучия и Рубио бяха всред дърветата. Продължиха да бягат.
— Дръжте се за мен, сестро — каза той.
Те чуваха звука от нападателите си зад себе си, но постепенно той заглъхна. Бе невъзможно да се преследва когото и да било всред пълната тъмнина в гората.
Рубио се спря, за да даде възможност на Лучия да си поеме дъх.
— Засега ги загубихме — каза й той, — но трябва да продължим да се движим.
Лучия дишаше тежко.
— Ако искате да починете за минута…?
— Не — каза тя. Беше изтощена, но нямаше никакво намерение да се остави да я хванат. Не сега, когато беше с кръста. — Добре съм — каза тя. — Да се махаме оттук.
Полковник Фал Состело бе изправен пред провал. Един терорист бе мъртъв, но Бог знаеше колко са избягали. Не бе хванал Хайме Миро и държеше само една от монахините. Знаеше, че ще трябва да информира полковник Акока за случилото се и това никак не му допадаше.
Второто обаждане за Алън Тъкър до Елън Скот беше дори по-обезпокоително от първото.
— Попаднах на една доста интересна информация, мисис Скот — каза той предпазливо.
— Да?
— Прегледах архивите на някои стари вестници тук, надявайки се да попадна на повече информация за момичето.
— И? — тя се напрегна, очаквайки това, което знаеше, че ще последва.