Но той не вярваше в това.
Когато стигнаха покрайнините на Сеговия, Рикардо забеляза, че в града има много хора, което означаваше, че Гуардиа Сивил ще бъде по-внимателна от обикновено.
Когато наближиха Пласа дел Конде де Честе, той видя войници, които се движеха към тях. Пошепна:
— Хванете ръката ми, сестро. Трябва да изглеждаме като двама влюбени, излезли на разходка.
Тя не му обърна внимание.
„Исусе — помисли Рикардо. — Може би е глуха и няма.“ Той протегна ръка и хвана нейната. Острата й реакция го изненада.
Тя се дръпна като ужилена.
Войниците се приближаваха.
Рикардо се наклони към Грасиела.
— Сестра ми също мисли така. Снощи, след вечеря, когато сложи децата да спят, каза, че би било много по-добре, ако мъжете не се събират да си приказват, пушейки миризливи пури, докато вие, жените, излизате сами. Обзалагам се, че…
Войниците бяха отминали. Рикардо Меладо знаеше все пак, че е привлекателен за жените. Доста от тях му го бяха казвали. Беше със светла кожа, висок, добре сложен, с аристократичен нос, интелигентно лице и идеални зъби. Произхождаше от една от най-известните баски фамилии. Баща му беше банкер на север в страната на баските. Бе се погрижил да даде на Рикардо добро образование. Рикардо бе следвал в университета в Саламанка. Баща му планираше синът му да вземе участие в семейния бизнес.
Когато се върна от колежа у дома, Рикардо послушно започна да работи в банката, но много скоро се ангажира с проблемите на своя народ. Посещаваше събрания, срещи и протестни акции срещу правителството и скоро стана един от водачите на ETA. Баща му, след като научи за неговата дейност, го повика в огромния си, облицован с дърво кабинет, и му изнесе лекция.
— Аз също съм баск, Рикардо, но съм и бизнесмен. Ние не можем да рушим нашето собствено гнездо, като насърчаваме революция в страната, в която си изкарваме прехраната.
— Никой от нас не се опитва да свали правителството, татко. Всичко, което искаме, е свобода. Потискането на баските и каталонците е непоносимо.
Меладо старши се облегна назад в креслото си, наблюдавайки сина си.
— Моят добър приятел, кметът, вчера ми даде някои съвети. Смята, че ще бъде в твоя полза, ако повече не посещаваш събрания. Би било по-добре, ако изразходваш своята енергия в банковия бизнес.
— Татко…
— Послушай ме, Рикардо. Когато бях млад, кръвта ми също беше гореща. Но има и други начини да бъде охладена. Сгоден си за чудесно момиче. Надявам се, че ще имате много деца. — Той посочи с ръка към заобикалящата ги обстановка. — И ти имаш много, което да очакваш от своето бъдеще.
— Но не виждаш ли, че…?
— Виждам по-ясно от теб, синко. Бъдещият ти тъст също се притеснява от твоята дейност. Не бих искала да се случи нещо, което да провали сватбата. Ясно ли говоря?
— Да, татко.
Следващата събота Рикардо Меладо бе арестуван, докато ръководеше баско събрание в една зала в Барселона. Той отказа баща му да го освободи под гаранция освен ако не освободи и другите демонстранти, които бяха арестувани. Баща му отказа. Кариерата на Рикардо бе приключила, както и неговият годеж. Това бе станало преди пет години. Пет години, изпълнени с опасности и преследвания. Пет години на вълнуваща борба за каузата, в която страстно вярваше. Сега той бягаше от полицията, придружавайки една умствено изостанала и няма монахиня по пътищата на Испания.
— Ще тръгнем натам — каза той на сестра Грасиела.
Внимаваше да не докосне ръката й. От главната улица свиха по Кале де Сан Валентин. На ъгъла имаше магазин за музикални инструменти. Рикардо каза:
— Имам една идея. Почакайте тук, сестро. Връщам се веднага.
Влезе в магазина и се приближи до младия продавач зад тезгяха.
— Добър ден. Какво желаете, моля?
— Да. Бих искал да купя две китари.
Продавачът се усмихна.
— Имате късмет. Току-що получихме „Рамирес“. Те са най-добрите.
— Може би нещо не с толкова високо качество. Приятелят ми и аз сме само аматьори.
— Както желаете, сеньор. Какво ще кажете за тези? — Продавачът се приближи до един отдел на магазина, където бяха изложени десетина китари. — Мога да ви предложа две „Конос“ по пет хиляди песети.
— Мисля, че не. — Рикардо избра две евтини китари. — Тези ще свършат добра работа — каза той.
След малко Рикардо излезе на улицата, носейки двете китари. Почти се беше надявал сестра Грасиела да си е тръгнала, но тя стоеше, чакайки търпеливо.
Рикардо хвана презрамката на една от китарите и й подаде инструмента.
— Ето, сестро. Сложете я през рамо.
Тя го изгледа учудена.