— Бих ли могъл да видя тази папка, сеньора?
Тя се намръщи.
— Не зная. Книжата ни са поверителни и…
— Разбира се — каза безизразно Тъкър, — и аз одобрявам това. Казахте, че обичахте малката Меган и зная, че бихте направили всичко, за да й помогнете. Е, затова съм тук. Имам добри новини за нея.
— И за това ви е необходима датата, на която е била доведена тук?
Той каза със словоохотлив тон:
— Това е необходимо, за да имам доказателство, че тя е лицето, за което мисля. Баща й почина и остави малко наследство. Бих искал тя да го получи.
Старата жена кимна.
— Разбирам.
Тъкър извади пачка банкноти от джоба си.
— И за да покажа, че оценявам безпокойството, което ви създавам, бих желал да даря сто долара за вашето сиропиталище.
Тя гледаше пачката банкноти с колебливо изражение на лицето. Той отдели още една банкнота.
— Двеста.
Тя се намръщи.
— Добре. Шетстотин.
Мерседес Анхелес засия.
— Много щедро е от ваша страна, сеньор. Ще отида да взема папката.
„Направих го — помисли той, ликувайки. — Господи, получи се! Тя е откраднала за себе си Скот Индъстриз. Ако не бях аз, щеше да се измъкне.“
Когато представи доказателствата, Елън Скот няма да може да ги обори. Самолетната катастрофа е станала на първи октомври. Меган е била в болница десет дни. Така че би трябвало да бъде доведена в сиропиталището около единадесети октомври.
Мерседес Анхелес се върна в канцеларията, държейки папка.
— Открих я — каза тя гордо.
Алън Тъкър едва се сдържа да не я грабне от ръцете й.
— Може ли да я погледна? — попита той учтиво.
— Разбира се. Бяхте толкова щедър. — Тя се намръщи. — Надявам се, че няма да споменете за това на никого. Въобще не би трябвало да правя това.
— Това ще бъде наша тайна, сеньора.
Тя му подаде папката.
Тъкър пое дълбоко дъх и я отвори. Най-отгоре пишеше:
„Меган. Бебе от женски пол. Родители неизвестни.“ И след това датата. Но имаше някаква грешка.
— Тук пише, че Меган е била доведена на четиринадесети юни 1948 година.
— Да, сеньор.
— Това е невъзможно! — Той почти крещеше. „Самолетната катастрофа е станала на първи октомври, четири месеца по-късно.“
Лицето й изразяваше учудване.
— Невъзможно, сеньор? Не разбирам.
— Кой… кой води това деловодство?
— Аз. Когато оставят тук дете, аз записвам датата и информацията, която ми се дава.
Мечтата рухваше.
— Възможно ли е да сте направили грешка? По отношение на датата, искам да кажа… възможно ли е да е било десети или единадесети октомври?
— Сеньор — каза тя с възмущение. — Аз правя разлика между четиринадесети юни и единадесети октомври.
Свърши се. Бе изградил мечта върху твърде нестабилна основа. Значи Патриша Скот наистина бе загинала в самолетната катастрофа. Това, че Елън Скот търсеше момиче, родено приблизително по същото време, бе съвпадение.
Алън Тъкър се надигна тежко и каза:
— Благодаря ви, сеньора.
— Няма нищо, сеньор.
Тя го изпрати с поглед. Беше толкова симпатичен млад човек. И толкова щедър. С неговите петстотин долара щяха да купят толкова много неща за сиропиталището.
Както и с чека от сто хиляди долара, изпратен от добрата дама, която бе телефонирала от Ню Йорк.
„Единадесети октомври стана наистина щастлив ден за нашето сиропиталище. Благодаря ти, Господи.“
Алън Тъкър докладваше.
— Все още няма сериозни новини, мисис Скот. Говори се, че се движат на север. Доколкото знам, момичето е в безопасност.
„Тонът на гласа му се е променил напълно — помисли Елън Скот. — Заплахата е отминала. Значи е посетил сиропиталището. Отново е станал наш служител. Е, след като открие Патриша, това също ще се промени.“
— Докладвайте утре пак.
— Да, мисис Скот.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
— Запази ме, о Боже, защото в теб намирам своето упование. Ти си моят Бог. Далеч от теб за мен няма нищо добро. Обичам те, о, Господи. Ти си моята сила. Господ е моята скала и крепост, и спасител…
Сестра Меган погледна нагоре и видя Феликс Карпио, който я наблюдаваше със загрижено изражение на лицето.
„Тя наистина е уплашена“ — помисли той.
Откакто бяха започнали пътуването, той бе забелязал нейното дълбоко вълнение.
„Разбира се. Съвсем естествено е. Била е заключена в манастир за Бог знае колко години и сега изведнъж е хвърлена в един странен и ужасяващ свят. Ще трябва да бъдем много нежни с бедното момиче.“
Сестра Меган бе наистина уплашена. Молеше се силно, откакто бе напуснала манастира.
„Прости ми, Господи, че ми харесва вълнението от това, което става с мен и зная, че е грях от моя страна.“