Феликс й каза:
— Истинските борби с бикове се провеждат в Мадрид и Барселона. В борбите тук ще участват новилерос, вместо професионалисти. Те са аматьори. Не са получили „алтернатива“.
Меган знаеше, че „алтернатива“ е наградата, която се дава само на първокласни матадори.
— Тези, които ще видим днес, ще бъдат в наети костюми, вместо в инкрустираните със злато костюми на майсторите. Ще се борят срещу бикове с опасни, изпилени рога, с които професионалистите отказват да се борят.
— Защо го правят?
Феликс сви рамене.
— Гладът е по-болезнен от рогата.
Хайме се върна с четири билета.
— Всичко е наред. Да влизаме.
Меган усети нарастващо вълнение.
Приближавайки се до входа на огромната арена, минаха покрай залепен на стената афиш. Меган спря и се втренчи в него.
— Погледнете!
Имаше снимка на Хайме Миро и под нея:
ИЗДИРВАН ЗА УБИЙСТВО
ХАЙМЕ МИРО
НАГРАДА ЕДИН МИЛИОН ПЕСЕТИ ЗА ЗАЛАВЯНЕТО МУ ЖИВ ИЛИ МЪРТЪВ
Изведнъж Меган се върна към отрезвяващата мисъл за това с какъв човек пътува — терорист, който държеше живота й в ръцете си.
Хайме започва да разглежда снимката. Безразсъдно си свали шапката и тъмните очила и застана пред собствения си портрет.
— Доста си прилича с мен.
Той свали афиша от стената, сгъна го и го сложи в джоба си.
— Какъв смисъл има това? — каза Ампаро. — Сигурно са поставили стотици афиши.
Хайме се ухили.
— Специално този ще ни донесе богатство, скъпа. Той отново си сложи шапката и очилата. „Каква странна забележка“ — помисли си Меган.
Не можеше да не се възхищава от хладнокръвието му. Той излъчваше увереност, която й действаше успокоително.
„Войниците никога няма да го хванат“ — помисли тя.
— Да влизаме.
Зданието имаше дванадесет широки входа. Червените железни врати, всяка номерирана, бяха широко отворени. Вътре имаше сергии с кока-кола и бира, а до тях — малки тоалетни кабинки. Местата за публиката бяха разделени на секции, като всяка секция и всяко място имаха номера. Редовете от каменни пейки оформяха затворен кръг, в центъра на който бе разположена голяма арена, покрита с пясък. Навсякъде имаше реклами: BONCO CENTRAL… BOUTIQUE CALZADOS… SCHWEPPES… RADIO POPULAR…
Хайме бе купил билети за сенчестата страна и когато седнаха на каменните пейки, Меган започна да се оглежда учудена. Съвсем не бе това, което си беше представяла. Като малка бе виждала романтични цветни снимки на арената в Мадрид, огромна и натруфена.
Тази приличаше на фалшив пръстен. Арената се изпълваше бързо със зрители.
Прозвуча тръба. Борбите започнаха.
Меган се надвеси напред с широко отворени очи. На арената изскочи огромен бик и един матадор излезе иззад малка дървена преграда и започна да дразни животното.
— Следващите са пикадорите — каза възбудено Меган.
Хайме Миро я погледна с учудване. Беше се опасявал, че борбата ще й подейства зле и това ще привлече вниманието към тях. Вместо това изглеждаше, че тя се забавлява чудесно.
„Странно“ — помисли той.
Към бика се приближаваше пикадор, който яздеше кон, покрит с тежко одеяло. Бикът наведе глава и се впусна към коня. Когато зарови рогата си в одеялото, пикадорът заби в рамото му двуметрово копие.
Меган наблюдаваше очарована.
— Той прави това, за да отслаби вратните мускули на бика — обясни тя, спомняйки си любимите книги, които бе чела някога.
Феликс Карпио примигна с изненада.
— Така е, сестро.
Меган наблюдаваше как в рамената на бика се забиваха малките копия, украсени с пъстроцветни ленти.
Сега бе ред на матадора. Той излезе на арената, държейки сабя, увита в червен плащ. Бикът се обърна и тръгна в атака.
Меган все повече се вълнуваше.
— Сега той ще направи своите ходове — каза тя. — Първо pase veronica, след това media veronica и накрая rebolera.
— Сестро… къде научихте всичко това?
Без да се замисля, Меган отговори:
— Баща ми беше бикоборец. Вижте!
Действието ставаше толкова бързо, че Меган едва успяваше да го следи. Подлуденият бик продължаваше да напада матадора и всеки път, когато го приближаваше, матадорът размахваше своя червен плащ встрани и бикът връхлиташе върху него. Меган попита:
— Какво става, ако бикоборецът бъде ранен?
Хайме сви рамене.
— На място като това градският бръснар го закарва в обора и го зашива.
Бикът нападна отново и пак матадорът отскочи от пътя му. Тълпата го освирка. Феликс Карпио каза с извинителен тон:
— Съжалявам, че борбата не е по-добра, сестро. Би трябвало да видите големите бикоборци. Виждал съм Маполете, Ел Кордобес и Ордонес. Те направиха борбите с бикове незабравимо зрелище.