— Чела съм за тях — каза Меган.
Феликс попита:
— Чували ли сте някога чудесната история за Манолете?
— Коя история?
— Някога, както разказва историята, Манолете е бил обикновен бикоборец — нито по-добър, нито по-лош от стотици други. Бил сгоден за красиво младо момиче, но един ден, когато Манолете бил на арената, бикът го промушил в слабините. Докторът го закърпил и му казал, че вече няма да може да има деца. Манолете обичал толкова много годеницата си, че не й казал това, защото се страхувал, че тя няма да се омъжи за него. Те се оженили и след няколко месеца тя гордо съобщила на Манолете, че ще има дете. Е, разбира се, той знаел, че бебето не е негово и я напуснал. Съкрушеното момиче се самоубило. Манолете сякаш полудял. Повече не изпитвал желание да живее и затова излизал на арената и вършел неща, които никой друг матадор не е правил. Продължавал да рискува живота си, надявайки се да бъде убит и станал най-големият матадор в света. След две години се влюбил отново и се оженил за едно младо момиче. Няколко месеца след сватбата тя отишла при него и гордо му съобщила, че ще има дете от него. И едва тогава Монолете открил, че докторът е сгрешил.
Меган каза:
— Колко ужасно.
Хайме се разсмя силно.
— Това е интересна история. Чудя се дали има нещо вярно в нея.
— Иска ми се да е така — каза Феликс.
Ампаро слушаше с безизразно лице. Забелязала бе с неприязън нарастващия интерес на Хайме към монахинята.
„Добре е сестрата да внимава“ — мислеше си тя.
Продавачи на храна в престилки се движеха нагоре-надолу по пътеките между редовете и рекламираха стоките си. Един от тях се приближи до реда, където бяха седнали Хайме и другите.
— Банички — извика той. — Топли банички.
Хайме вдигна ръка.
— Тук.
Продавачът сръчно подхвърли увито пакетче през тълпата към ръцете на Хайме. Хайме подаде десет песети на човека до него, за да бъдат предадени на продавача. Меган видя как Хайме остави увитата баничка на скута си и внимателно я разви. Вътре имаше къс хартия. Той го прочете, после още веднъж и Меган видя как стисна челюсти.
Хайме пусна хартията в джоба си.
— Тръгваме си — каза сухо той. — Един по един. — Обърна се към Ампаро. — Първо ти. Ще се срещнем на входа.
Без да каже дума, Ампаро стана и се отправи към пътеката.
След това Хайме кимна на Феликс, Феликс стана и последва Ампаро.
— Какво става? — попита Меган. — Нещо не е наред?
— Тръгваме за Логроньо. — Той стана. — Наблюдавайте ме, сестро. Ако не ме спрат, тръгвайте към изхода.
Меган гледаше напрегнато как Хайме се отправи към пътеката и след това към изхода. Никой не му обърна внимание. Когато Хайме се скри от погледа й, Меган стана и понечи да тръгне. Тълпата изрева и тя се обърна към арената. На земята лежеше млад матадор.
Освирепелият бик го мушкаше с рогата си. По пясъка се лееше кръв. Меган затвори очи и безмълвно произнесе молитва:
„О, благословени Исусе, имай милост към този човек. Нека той да не умре, а да живее. Бог го е наказал жестоко, но не го е предал на смъртта. Амин.“
Тя отвори очи, обърна се и побърза навън.
Хайме, Ампаро и Феликс я чакаха на изхода.
— Да тръгваме — каза Хайме.
Потеглиха бързо.
— Какво има? — попита Феликс Хайме.
— Войниците са застреляли Томас — каза той кратко. — Той е мъртъв, а Рубио е хванат от полицията. Бил е намушкан с нож в едно сбиване в бар.
Меган се прекръсти.
— Какво се е случило със сестра Тереза и сестра Лучия? — попита разтревожена тя.
— Не зная за сестра Тереза. Сестра Лучия също е била задържана от полицията. — Хайме се обърна към другите. — Трябва да бързаме. Банката трябва да е отворена.
— Хайме, може би трябва да почакаме — каза Феликс. — Може би ще бъде опасно само ние двамата да нападнем банката.
Меган чу какво каза той и си помисли: „Това няма да го спре.“ Беше права.
Тримата се отправиха към огромния паркинг зад арената. Когато Меган ги настигна, Феликс разглеждаше една синя кола.
— Това ще свърши работа — каза той.
Поработи малко над ключалката на вратата и я отвори. Надвеси се под волана и след малко двигателят се запали.
— Влизайте — каза им Хайме.
Меган стоеше, колебаейки се.
— Вие крадете кола?
— За Бога — изсъска Ампаро. — Престанете да се държите като монахиня и влизайте в колата.
Двамата мъже бяха на предната седалка, Хайме на волана. Ампаро се сви отзад.
— Тръгвате ли, или не? — попита Хайме.
Меган пое дълбоко дъх и влезе в колата до Ампаро. Тръгнаха. Тя затвори очи.
„Мили Боже, къде ме водиш?“