- Точно така. И как мислиш да си подредиш мислите без питие? Скоч?
- Благодаря.
- Трезвият човек е потискащ. - Гроувър отиде до бара и бързо сипа питието. Поле извади четири бутилки със странна форма и непознати етикети. - Отказах скоча. Много е скучен. Пил ли си някога „вампира“? Разкошно е. Май е румънско. Прави се от сливовица, водка и един шот абсент. Ужасно, ще възразиш, но трябва да ти кажа, че променя човек из основи.
- И оттам му е името?
- Суеверни хора са това румънците - каза Гроувър, докато приготвяше питието си. — А може просто да не носят на пиене. — Приключи и донесе двете чаши, подавайки скоча на Пиърс. — За парите.
Пиърс се ухили и отпи.
- Така - каза Гроувър и седна. - Да видим сега. Трябва да те предупредя, че в момента финансите ми са в доста окаяно състояние. Не можеш да очакваш чудеса. Какво си намислил?
- Имам предложение за теб - каза Пиърс - Малка инвестиция, която ще ти донесе забележителна печалба. Нещо от рода на, да кажем, две хиляди и петстотин процента. Привлякох ли интереса ти?
Гроувър въздъхна.
- Вие, американците. Толкова умели в бизнеса. Какви са началните разходи?
- Петдесет хиляди долара.
- Хм. — Гроувър стана и отиде до бара. Забърка си още едно питие, въпреки че почти не бе докоснал първото — Трябва да ме извиниш - каза. — Често си правя второто питие предварително. След първото понякога е трудно да улуча пропорциите. Правилно ли разбирам, че говориш за дванайсет и половина милиона долара?
- Приблизително.
- Хм. - Той се върна на мястото си и започна да се потупва по джобовете. После стана, отиде до шкафа и отвори няколко чекмеджета, хъмкайки от време на време. Погледна Пиърс и свъси чело. После отиде до вратата и се провикна:
- Маделена? Маделена?
Появи се прислужница, беше около четиредесетте и доста закръглена.
- Синьор?
- Къде ми е проклетата марихуана? Нещо не я намирам.
Тя отиде до шкафа и отвори най-долното чекмедже, извади малък пакет и безмълвно му го подаде. Погледът й бе изпълнен със съчувствие, но и с неодобрение. Излезе мълчаливо.
- Човек ще рече, че ми е майка, да й се не знае - каза Гроувър, докато я гледаше как излиза. - А къде са проклетите клечки за зъби? - Порови още малко и накрая ги намери на бара. Облиза една, отъркаля я в пакета марихуана и я вдигна към светлината, оглеждайки критично малката топка слепнал прах. После я лапна като термометър.
- Хм - каза и пак седна. Вдигна крака на ниската масичка. - Стар навик. Правели така през Елизабетинската епоха. Поемаш го направо през венците. Не си хабиш дробовете. Та какво казваше?
Пиърс се усмихна.
- Направих ти предложение. - Каза, като си мислеше, че лорд Гроувър е идеален, точно човекът, от когото имаше нужда. Пиърс съзнаваше, че цялото представление беше заради него, за да го убеди, че Гроувър е ненадежден, безнадеждно покварен. Но Пиърс бе наблюдавал очите му, които бяха будни и чакаха реакция.
- Така си е, така си е. Много интересно предложение. Но трябва да ти кажа нещо, няма да подкрепям никакви незаконни действия, освен за свое собствено забавление.
- Кой е казвал, че е незаконно?
- Робърт, ти си мило момче, но никой никога не е правил такава печалба законно.
- Добре. - Пиърс сви рамене. - Незаконно е.
- Ужасно незаконно?
- Опасявам се, че да.
- Опасно?
- Вероятно.
- Може ли да участвам или искаш само портфейла ми?
- Не, в интерес на истината, присъствието ти е крайно необходимо.
- Хм. - Лорд Гроувър отпи от питието си. - Това май ще се окаже забавно. Да го обсъдим ли по-подробно?
Когато Пиърс най-сетне си легна, беше три и половина през нощта. Лорд Гроувър бе чул целия план - с някои пропуски - и бе обявил, че ще вземе окончателно решение на сутринта. Пиърс пропълзя под завивките напълно изтощен и моментално заспа.
Събуди се от мирис на парфюм. Нещо гъделичкаше глезена му. Той надигна глава от възглавницата и погледна в две много сини очи.
- Здрасти - каза момичето. Беше хубава, с дълга руса коса и силен загар. Събличаше се.
- Здрасти - каза той.
- Здрасти - каза друг глас. Той се обърна и видя друго момиче, също русо, което също се събличаше. Пиърс местеше поглед от едното към другото.
- Какво с тава?
- Забавление - каза блондинката в долния край на леглото му. Усмихна се сладко.
- По това време?
- О, le petit pauvre. - Другото момиче се наведе и нежно го целуна по бузата.
- Да - каза момичето в краката му. - Лорд Гроувър много го харесва. Казва, че подобрява апетита за закуска.
- Радвам се - каза лорд Гроувър, докато закусваха на терасата с изглед към морето, - че се храниш добре. Нищо не ме натъжава така, както мъж, който не закусва обилно.