- Това е египетско - каза и кимна към него.
- Знам.
- Знам, че знаеш бе, човек. Откъде е?
Пиърс свъси чело.
- От храма в Луксор - каза Конуей. - Виждаш ли, човек всеки ден научава по нещо.
- Откъде знаеш, че е от Луксор?
- Налага ми се. Аз съм археолог.
- Какъв си?
- Археолог. Морни не ти ли каза?
- Не. Каза само, че си от Южна Африка.
- А, ами, боя, се че така му казах. Невинна лъжа, за да ускоря нещата в критичен момент. Да си покрия следите. Както казваше дядо: "Крий си следите от бледоликите".
- Майтапиш се.
- Честен кръст. Дядо беше чистокръвен сиукс. Казваше се Ходещият по водата и на мен винаги ми е харесвало. Успокоява ме. В напрегнати моменти.
- Интересно.
Движеха се по „Ру Роял" към църквата „Сент Мари-Мадлен“.
- Точно сега - каза Конуей — вероятно се питам защо си тук и говориш с обикновено момче като мен?
- Дълга история.
- Заникъде не бързам - каза Конуей, свивайки наляво по булевард „Малешерб“.
- Не изглеждаш така.
- Само такова впечатление създавам. Единствено за чужденците.
Пиърс се усмихна.
- Можех да се закълна, че си толкова американец, колкото и аз.
- Зависи ти колко си американец. В Синсинати ли си роден?
- Не.
- Значи не може да си кой знае колко американец.
- Ти в Синсинати ли си роден?
- В момента, в който те видях, си казах, ето едно умно момче - въздъхна той. - Но ти губя времето. Бил си път чак дотук, а аз не ти давам да кажеш и дума. -Погледна Пиърс.
- Имам бизнес предложение.
- Ще спечеля или ще изгубя пари?
- Ще спечелиш, надявам се.
- Топло, топло.
Покрай църквата „Св. Августин” и през площад „Малешерб” се насочиха към булевард „Дьо Куржел“. Листата падаха, обагряйки града в червеникавокафяво. Момичета седяха, пийваха и си говореха по откритите кафенета. Беше ранен следобед.
- Защо си казал на Морни, че си от Южна Африка?
- Обстоятелствата ме принудиха. Имах някои неща за продан.
- Диаманти?
- Нещо такова.
- От Южна Африка?
- Ами, разбираш ли, прекарах едно лято - разбира се, тук беше зима, - работейки за Реймънд Дарт в Трансваал. Той е голям разбирач по австралопитека, вкаменелия пещерен човек. Извършват забележителна археологическа дейност - правят разкопки с динамит. Единственото място, където правят нещата по този начин.
- И?
- Ами, при една от екскурзийките ми до Йоханесбург се натъкнах на няколко диаманта. Търкаляха се на улицата, разбираш ли. Помислих си, ако ги отнеса в полицията, полицаят ще каже, че са негови и че ги е изгубил, ще ме потупа по гърба и ще ме прати да си ходя. А може и да ме хвърли в затвора. Така че си ги мушнах в джоба. Знаеш как става. Спомням си, че казвах на мама, че съм намерил едно-друго на улицата. Тя никога не ми вярваше. Нали знаеш - майките и ченгетата са в таен заговор.
На Пиърс му отне няколко минути да схване какво казва Конуей.
- Искаш да кажеш, че си ги изнесъл от Южна Африка?
Конуей скромно сви рамене.
- Правим каквото можем. Това не е най-доброто място за младеж като мен. Определено усещах, не искам да звуча предубедено, но е така, че там не ме харесват особено.
Пиърс си представяше.
- Защо изобщо отиде?
- Искаш да кажеш, бидейки негър ли? - Той се разсмя. - Отидох да уча при Дарт и да открадна колкото диаманти успея да намеря. Това беше тежък период в живота ми. Бях живял във Франция три години и бях натрупал сериозен списък с кредитори. Само дебнеха да ми пийнат кръвчицата. Така че бързо се изнесох и се върнах нов човек. Малко напрегнат, но нищо особено, предвид...
- Предвид какво?
- Сто хиляди долара.
- Много добре.
Конуей се беше насочил към Булонския лес.
- Гордеех се със себе си. Как ми се иска тате да можеше да ме види. Щеше да си умре от кеф. Все ни повтаряше: "Деца, грижете се за себе си". Биеха ни и се връщахме вкъщи окървавени, а той казваше - грижете се за себе си.
- Имаш ли полицейско досие? - попита Пиърс.
- Само глоби за паркиране.
- Мислиш ли, че Интерпол имат твое досие?
- Ти какво, егото ми ли гъделичкаш? Не, разбира се.
- Тогава май можем да работим заедно.
Бяха паркирали в Булонския лес. Пиърс беше обяснил плана, а Конуей беше слушал мълчаливо.
- Пропусна няколко неща - каза накрая. - Как ще го изкарате от страната? И как ще го продадете.
- Всичко е уредено - каза Пиърс. - Ще ти обясня по-късно.
- Колко си нервен - каза Конуей. - Трябва да си почиваш повече. Я дати намерим едно момиче, което да ти оправи кръвообращението, а после да се видим довечера и да ми разкажеш всичко. Става ли?