- Да.
- Тогава можем да продължим разговора.
Пиърс седна на леглото.
- От каква националност си напоследък?
- Грък. Грък съм от половин година, след като ми изтече ливанският паспорт. Новите паспорти са ужасно поскъпнали. Имах приличен турски паспорт, но ми го откраднаха. Представяш ли си? Точно на мен да ми го откраднат! — И се разсмя:.
Пиърс също се разсмя. Мисълта беше наистина абсурдна, защото Никос Караянис беше превъзходен крадец. Хвалеше се, че можел да открадне всичко от всеки по всяко време. Беше откраднал ферарито на Ага Хан в Рим, за да спечели бас за двайсет долара. (После го бе върнал срещу значителна награда.) Преди три години беше откраднал златните лъвове на филмовия фестивал във Венеция. По време на кариерата си беше откраднал четири картини на Рембранд, три на Копле (през една кратка визита в Бостън) и една на Джорджоне. Обичаше работата си и го биваше в нея.
Беше красив по един суров, груб начин. Усмивката му беше широка, поведението - открито, а умът му беше неизменно остър. Беше естествено атлетичен с бързи рефлекси и добра координация.
- Трябва ми египтянин — каза Пиърс.
- Невъзможно - каза Никое. - Свестният египетски паспорт ще ти струва цяло състояние. Много трудно се намират и трябва да са добре направени. Правителството ги проверява внимателно.
- Не паспорт, само националност. Можеш ли да минеш за египтянин, как мислиш?
- Роден съм в Александрия.
- Това е било отдавна. Как ти е арабският?
Никос изсумтя.
- По-добър от твоя английски.
- Можеш ли да минеш за египтянин сред други египтяни?
- Моля те - Никос запали цигара. - Не ме обиждай с такива дреболии. За колко пари става дума?
- За теб пет милиона.
- А общо колко?
- Петдесет милиона.
- Това са страшно много пари. Със сигурност е най-големият обир в историята. Амбициозен си.
- Предполагам.
- Недей да скромничиш - каза Никос и махна с ръка. - Американците винаги са ме очаровали. Ти например, не те мислех за непочтен човек, приятелю.
- Не бях.
Никос сви рамене.
- Естествено. Кой е непочтен, преди да види възможността?
- Интересува ли те?
- Да не ме мислиш за глупак? Разбира се, че ме интересува. Но дай да се разберем. - Очите, студени и сиви, се втренчиха с Пиърс. - Помежду си ще бъдем честни.
- Разбира се.
- Не ми викай „разбира се“, кажи да.
- Да.
Неизвестно откъде се появи нож, изсвистя през стаята и се заби с трептене във вратата. Стана с такава бързина, че Пиърс не можеше за повярва.
- Без игрички?- попита Никос.
- Без игрички - каза Пиърс, без да сваля очи от ножа.
- Добре.
8. Атина
В Атина валеше. Пиърс чуваше как капките трополят по прозореца на хотелската му стая. Някъде надалеч леко избоботи гръмотевица и проблесна мълния. Той изтръска цигара от пакета, после я върна обратно. Напоследък прекаляваше с пушенето, устата му беше разранена, езикът - изтръпнал. Непрекъснатото пътуване, напрежението, пиенето го караха да се чувства несигурен и потиснат.
Само преди седмица беше умрял от скука журналист на свободна практика, седнал в някакъв бар в Кайро. Най-големият му проблем беше дали вечерта да се натряска, или да ходи по жени.
А сега?
Въздъхна и легна на леглото. Сега всичко беше различно. Чувстваше се като нов човек — нови цели, нови интереси, нови страхове. Забелязваше най-вече страховете. Планираше обир. Невероятно, но факт. Почти отчаяно той си погледна часовника с надеждата, че е станало време за вечеря. Беше.
В ресторанта седна на ъглова маса. Беше още рано, единствените други хора бяха туристи, които се споглеждаха безнадеждно и се чудеха къде са се дянали гърците. Пиърс знаеше, че никой самоуважаващ се грък няма да седне да вечеря преди девет и половина.
„Може би точно затова правят така, помисли си той, за да избегнат туристите.“
След двайсет минути към него се присъедини мургав мъж с вестник в ръка. Остави вестника на масата и махна на келнера.
- Как е? - попита Пиърс.
- Бива - каза мъжът. - Ще стане.
- Кога изтича?
Келнерът дойде и мъжът си поръча мусака и бутилка бира „Фикс“. Когато останаха насаме, той каза:
- След пет години. - Усмихна се. - Чисто нов.
- Името?
- Робърт Севре.
- Французин?
- Не, бразилец. Роден в Чикаго, САЩ. Емигрант.
- Звучи добре - каза Пиърс.
Отсреща мъжът го погледна леко обидено.
- Според мен е майсторско изпълнение. Ами парите?
Пиърс зарея поглед наоколо.