- Скоч става - каза Никос и се стовари на един стол. Не се ръкува с Пиърс.
- Идва.
- Добре ли пътува? - попита Пиърс.
- Много добре. Карах.
- Карал си? Защо? - За да дойдеш с кола, трябваше да минеш целия път на север до Солун, а после пак на юг до Атина. От Истанбул беше много по-пряко да вземеш самолет или кораб.
- Всеки месец ходя с колата до Турция. Така не плащам данъци. В Гърция колите се облагат всеки месец, така че веднъж месечно прекосявам границата и съм свободен.
- Разбирам - каза Пиърс. - Каква кола караш?
Никос изглеждаше изненадан.
- Кадилак.
Гроувър подаде питието на Никое.
- За ваше здраве - каза, вдигайки чашата. Погледна студено Гроувър. - Значи ти си касичката на групата.
- Точно така - каза Гроувър, като се върна на бара, за да направи питие и за себе си. - А ти си мускулът, предполагам?
- Не съвсем - каза Пиърс. - Помолих Никос да се присъедини към нас, защото може да мине за египтянин и защото има опит с такива неща.
- Ограбване на гробници?
- Само ограбване - каза Никое.
- Ти си крадец?
- Не са ли всички?
- Хм - каза Гроувър. Обърна се към Пиърс. - За какво ни е египтянин?
- За лодката.
Гроувър щракна с пръсти.
- Разбира се. Ще преместите съкровище с лодка. Колко съм глупав.
Никос не каза нищо, но очите му леко се разшириха.
На вратата се почука отново. Гроувър отвори и видя грамаден негър, наистина огромен, но с интелигентен вид. Това беше успокояващо.
- Алън Конуей.
- Заповядай.
Срещата вече можеше да започне.
Пиърс я проведе бързо и добре. Разговорите бяха прецизни, по същество, ясни и без повторения.
- Ние сме цялата група - каза Пиърс - с изключение на Барнаби и жените. Общо петима работници. Не кой знае колко, но заявеният ни проект няма да е амбициозен. Истинският ни проект ще ни коства много, особено при положение че лорд Гроувър ще трябва да си тръгне след няколко седмици. Всеки нормален милионер ще се е отегчил дотогава. Освен това времето ни е ограничено - най-много шест месеца. Бихме могли да работим и по-дълго, ако искаме, тъй като истинската ни работа ще се върши през нощта, но ще изглежда странно. Никой не копае в Луксор през лятото.
- Така че, ако не я намерим за шест месеца, ще трябва да прекъснем до догодина. Дотогава ентусиазмът ни може да е поохладнял и да поискаме да тръгнем всеки по пътя си. По практически съображения имаме само половин година.
- Започваме след два дни. Утре лорд Гроувър лети за Кайро с момичетата си. Аз ще пристигна след три дни, след като всичко стигне до вестниците. Идвам в качеството си на репортер и фотограф и ще ме поканят за член на експедицията. Останалите сте приятели на Барнаби, който ви е повикал да помагате в неговия скромен, но интересен проект. Алън, носиш ли документите?
- И още как. - Той бръкна в джоба си и извади плик.
- Представително писмо до властите в Кайро от Андре Морис от Лувъра, професор Дерен от Сорбоната, Франсоа Бордес, директор Праисторически изследвания във Франция.
- Истински?
- Истински като ябълковия пай на майка ти.
- Добре. Никос, имам за теб сертификат от Италианското училище в Атина, в който пише, че си обучен художник с опит от класически разкопки в Сицилия и Турция. По-добре го прочети.
Подаде му плика.
- Ти ще летиш след една седмица, а Алън - след девет дни. Лорд Гроувър ще ви посрещне на летището. Ще се запознаете официално, защото не сте се срещали.
Подаде на всеки самолетен билет и се огледа.
- Някакви въпроси?
Никос изсумтя.
- Разбира се, че има въпроси. Не е ли време да ни кажеш какво смятате да правите със съкровището и как ще го изнесете от страната?
- Кайро - каза Пиърс. - Потърпи до Кайро.
9. Интересен проект
Табелата на вратата гласеше Directeur des antiquities с превод на арабски отдолу. Всички врати в Египетския музей бяха с надписи на френски - знак на почит към Огюст Мариет, французинът, работил в края на деветнайсети век за спирането на плячкосването на египетските старини и отговорен за създаването на Египетския музей през 1857 година. Статуята му се издигаше отвън, в малка градина, но малцина от туристите я забелязваха, а на тези, които го правеха, името не говореше нищо и те я подминаваха.
Харолд Барнаби изправи гръб, пое си дълбоко дъх и почука.
- Влез - каза глас на арабски. Барнаби влезе.
Али Варезе беше възрастен мъж с тясно лице и чисто бяла коса, рядкост сред арабите. Всъщност беше арабин само наполовина, баща му беше французин, а той беше израснал и образовал в Париж. Въпреки враждебността на правителството и подозрителността спрямо родените в чужбина египетски държавни служители след 1952 година, Варезе бе запазил поста си. Всъщност не беше ставало и дума за отстраняването му - той очевидно беше най-добрият, а работата беше несъмнено важна. Поне така беше до войните с Йемен и Израел. До юни 1967 година туризмът беше най-голямата индустрия в Египет, надминавайки всички други източници на приходи. Жизненоважно беше туристическите атракции да бъдат опазени за половин милионния годишен поток туристи.