През студентските си години той се увличаше по всички страни на египетския живот, както го разкриваха писанията.
И лека-полека беше започнал да разбира, че много от тях са преведени грешно.
Точно това беше довело Барнаби в Кайро преди шест седмици. Беше получил финансиране за изследване на вече преведени папируси, защото твърдеше, че подобно проучване радикално ще промени съществуващата представа за живота по време на династиите на Средното царство - период от египетската история, характеризиран с разрастване на империята, приказно богатство и многочислени армии.
В деня след пристигането си в Кайро той се беше срещнал със нужните му хора - куратора на Египетския музей, директора на Службата по старините в Обединената арабска република - и беше настанен в малка стая в едно затънтено ъгълче на подобната на лабиринт сграда. Помещението беше голо - само маса, стол и един дремещ пазач. Един след друг безценните папируси му се носеха и той сравняваше ръкописите с преводните текстове. Чете за военните кампании на Тутмос III, седемнайсет пъти победил хиксосите, за дворцовите интриги на Хатшепсут, за славните дела на Ехнатон. Преглеждаше като инспектор бележките, официалните съобщения и сметките на фараони, мъртви преди повече от три хиляди години. Пред очите му оживяваше цял нов свят. Докато четеше, той забравяше пазача и смърдящите му цигари, забравяше жегата и праха, които нахлуваха през отворения прозорец, забравяше кънтящия шум на Кайро отвън.
Беше изцяло погълнат и напълно щастлив. Допреди два дни.
Барнаби четеше документ, открит в една от гробниците на благородниците, издълбани в стръмните скали на Тива, Деир ел-Медина, от другата страна на реката срещу съвременния Луксор. Беше гробница на дворцов иконом, везир на име Бутехи. Той бил на служба при един от многото царе, които в бърза последователност бяха заемали трона след Тутанкамон - при кой точно цар не беше ясно. Историята от този период беше объркана.
Точно този папирус беше преведен като свързан с осигуряването на дърва за огрев за топлите бани на царицата и с разпределението на робите, които да прислужват на нейно величество. Сега, докато го препрочиташе, нещо подразни Барнаби. Беше преведен от дясно наляво и имаше смисъл, но не кой знае колко - преводачът беше нагодил граматиката към собствената си представа за значението.
Преводът от ляво надясно не беше по-добър. Той се опита да разчете йероглифите вертикално, от горе надолу (египтяните пишат и по трите начина), но отново без успех. Беше дразнещо.
Той започна да се чуди над този невинен кратък пасаж. И точно преди да го захвърли като нещо, което не си струва усилията, интуицията му проговори в резултат от дългите години преводи на подобни ръкописи. Изведнъж инстинктивно почувства, че този е важен. Погледна го отново и се опита да работи от долу нагоре. Пак нищо.
Точно в този пасаж нямаше картуши. Странно. Освен това интервалите между йероглифите бяха неравни, подредбата подсказваше някакъв трик. Дали не беше код? Ако беше така, той не знаеше какво да прави - щеше да му трябва толкова време да го разгадае, колкото бе отнело на Шамполион да открие ключа към дешифрирането на йероглифите.
Той започна да си играе с посланието, преподреждайки символите, изпробвайки прости размени. Не стигна доникъде. Облегна се на стола, запали цигара и се замисли за човека, който беше причината за написването на този пасаж. Какво би могло да е толкова важно, че да налага промяна в нормалните модели на писане?
Този човек, този везир, без съмнение е имал достъп до много тайни на фараона, на когото служел. Освен това сигурно е бил суетен като Рехмира, везира на Тутмос III. Рехмира казвал, че нямало нещо, което да не знае нито в небесата, нито на земята, нито в някое кътче на подземното царство. Написал го на гробницата си. Но везирите били важни - всеки във времето си, те били втори по могъщество в целия свят.
Да, сигурно е бил суетен. И е искал да опише на гробницата си делата, които е извършил, успешните административни актове, които е ръководил.
Загледан в папируса, Барнаби допуши цигарата, без да намери отговор. Угаси фаса и бутна пепелника настрана. Когато отново погледна редовете от символи, изведнъж го видя, ясно като бял ден.
Диагонално.
Пасажът трябваше да се чете диагонално. Точно това намекваше разредката. Той опита от горния ляв ъгъл към долния десен и не получи нищо. После опита от горния десен към долния ляв и откри, че гласи: