Вярно беше, че Барнаби беше превъзходен лингвист и досегашните му повторни преводи бяха хвърлили светлина върху много неща. Вярно беше, че планираше да направи голям фотографски атлас с рисунките и йероглифите в региона, труд, който щеше да е от полза за науката - и който би могъл да се издаде като прекрасен скъп албум за масичките пред диваните на американците. Вярно беше, че той двусмислено намекваше за откриването на следите на изгубения тунел, свързвал Долината на царете с външния свят.
И все пак, въпреки намеците и незначителните надежди, проектът си оставаше дребен. Как можеше да е толкова ентусиазиран? Когато Варезе разговаря с него, човекът направо трепереше от вълнение.
Варезе не разбираше. Самият той беше професионален археолог и единственото, което го караше да се развълнува, бяха разкопките. Това беше приключение, да копаеш в пустинния пясък, да изравяш стени, сгради, паметници, да гледаш как откритията излизат на бял свят, как се напасват, да се събуждаш всяка сутрин с напрегнато очакване да видиш какво ще намериш.
Въздъхна. От дванайсет години не беше имал време да се включи в разкопки.
А защо Барнаби бе избрал лорд Гроувър за свой благодетел? Варезе не можеше да си представи по-непредсказуем, ексцентричен и неприятен източник на средства.
Несъмнено Барнаби беше напълнил главата на Гроувър с куп глупости за изгубения тунел и загадъчните проклятия и заклинания, скрити в йероглифите. Сигурно бе напомнил на Гроувър за славата на лорд Карнарвън, който работил с Картър в гробницата на Тутанкамон.
И все пак защо Гроувър? И защо толкова неамбициозен проект? Варезе поклати глава - Харолд Барнаби беше много странен човек.
Харолд Барнаби седеше в хотелската си стая, полупиян, изтощен и тържествуващ. Опитваше се да съчини телеграма до лорд Гроувър. Нещо подобаващо безлично, което да покаже, че никога не се е съмнявал, че ще получи официално одобрение.
Всъщност цяла седмица Барнаби бе умирал от страх. За него проектът изглеждаше пълен с пропуски, изпъстрен с противоречия. Беше сигурен, че Варезе ще го разкрие и ще се сети, че става нещо нередно. Беше разчитал на разочарованието на Варезе по отношение на новите разкопки и новата информация за Древен Египет. Тези предубеждения можеха да заслепят човек.
Варезе се беше хванал. Беше налапал въдицата. Последната сериозна пречка бе премахната от пътя им.
10. Документи
РЕДАКТИРАН ЗАПИС НА НОВИНАРСКАТА ЕМИСИЯ НА ТЕЛЕВИЗИЯ БиБиСи. 30 СЕПТЕМВРИ, ЛЕНТА ЗА ИЗЛЪЧВАНЕ ПО РАДИО БиБиСи 2.
Хю Гаулинг: Днес традицията на британско участие в разкопките в Древен Египет бе възобновена с пристигането в Кайро на лорд Гроувър, пети ърл на Уийтстън. Лорд Гроувър финансира и взема участие в нова експедиция, наскоро одобрена от Кайро. Нашият кореспондент Джефри Констабъл го интервюира при пристигането му в Обединената арабска република.
(откъс от видеозапис на интервюто от летището)
Констабъл: Намираме се на летището в Кайро с лорд Гроувър, пети ърл на Уийтстън, джентълмен добре познат на мнозина от нашите зрители. Може ли да ви попитам, лорд Гроувър, какво точно очаквате да намерите?
Гроувър: Както знаете, разкопките ще са в Луксор, близо до древна Тива. Това е богат и известен район в археологическо отношение.
Констабъл: Има ли нещо конкретно, което се надявате ла откриете?
Гроувър (прави жест с ръка): Дворци... империи... може би нищо. Каквото ни даде неохотно земята.
Констабъл: Колко време ще продължат разкопките, сър?
Гроувър: Не може да се каже и не бих искал да давам оптимистични прогнози, тъй като всяка прогноза е най-вероятно грешна.
Констабъл: Ако все пак откриете нещо важно, то в Британския музей ли ще отиде?
Гроувър (строго): Скъпи приятелю, този проект се провежда с любезното съдействие на правителството на Обединената арабска република. Решението за разполагането с каквито и да е артефакти е в техните вещи ръце.
Констабъл (без да трепне): Разбрах, че подготовката на експедицията тече с пълна пара. Кога ще започнете работа?
Гроувър (вее си пред лицето с вестник): Не и докато не захладнее, надявам се.
Констабъл: През цялото време на проекта ли ще останете?