- Преди да ти кажа какво открих, нека да се обадя да донесат още.
Отиде до телефона, вдигна го и го обърна с дъното нагоре. Пиърс видя малък черен предмет, закачен отдолу.
- Румсървис? Донесете лед в 452, моля. Страшно съм ви благодарен. - Затвори. - Сега идва. А сега за откритието, питах се...
- Не мога да говоря за бизнес без питие - каза Пиърс. - Да отложим за минутка. - Извади бележника си и написа: КОГА РАЗБРА?
- Както кажеш, Робърт. Видя ли каква гледка! Стаята ми май е по-високо от твоята.
Гроувър взе бележника. ВЧЕРА СУТРИНТА. НИЩО НЕ Е ИЗТЕКЛО, НО НАСМАЛКО.
Пиърс стана с бележника в ръка.
- Прекрасна гледка. Това е второто ми посещение в Кайро. Градът е великолепен. СИГУРЕН ЛИ СИ, ЧЕ РАБОТИ?
- О да, да.
- Нямам търпение да го разгледам по-подробно.
- Мило момче, трябва да го направиш. Това е абсолютна необходимост. КАК Е ТВОЯТА СТАЯ?
НЕ СЪМ ПРОВЕРИЛ.
- Може би трябва да изчакаме до ноември, за да разгледаме града, както се полага. Тогава ще е по-хладно.
- Май си прав. НЕКА ПРОСТО ДА СИ БЪБРИМ.
- Така мисля - каза Пиърс. - Как върви подготовката?
- Прекрасно. Смятам, че ще сме готови да тръгнем след около седмица. Много е вълнуващо.
- Така е.
На вратата се почука. Сигурно беше румсървисът с леда. Пиърс взе бележките и ги натъпка в джоба си, докато Гроувър отваряше.
- Нямам никаква представа какво става - каза Гроувър. Вървяха към хотела на Барнаби. - Умът ми не го побира.
- Странно е - съгласи се Пиърс. - Не бяха сложили бръмбар в моята стая. Мислиш ли, че правителството те подозира?
- Не виждам защо. Във всеки случай, ако душат, ще чуят единствено куп многозначителни шумове. Бях зает с момичетата си - каза Гроувър.
- Е, каквото и да правиш, не докосвай микрофона - каза Пиърс. - Прави се на чист, докато се махнем оттук.
- Съгласен съм.
- Добре дошли - каза Барнаби. - Радвам се да те видя, Робърт. Добре ли пътува?
- Много. - Пиърс извади бележника си и написа. В СТАЯТА НА ГРОУВЪР ИМА БРЪМБАР. В ТВОЯТА?
Барнаби я прочете и сви рамене.
- Заповядайте, разполагайте се. Не е „Хилтън“, боя се, но ще трябва да се примирим.
- Какво имаш за пиене? - попита Гроувър. Обикаляше стаята, надничайки зад картините, под первазите на прозорците, над вратата, под мивката. На лицето му играеше усмивка.
Харесва му, помисли си Пиърс. За него това е част от играта.
- Само малко бърбън.
- Бърбън?
- Американско питие.
- Колко отвратително. Мислех,че са спрели да пият бърбън, когато са убили Дивия Бил Хикок. Това същото ли е, дето има вкус на скоч и меласа?
- Ако искаш.
- Искам, разбира се. Стаята е наред, между другото. Така че може би прикритието ни не е гръмнало.
Шпионските приказки дразнеха Пиърс, но той не каза нищо.
- Защо според вас се заяждат с мен?
- Не знам - каза Пиърс. - Може би лицето ти не изглежда почтено.
- Така ли мислиш? - Той се изкиска доволно.
Влезе Никос, след няколко минути последван от Конуей. Поздравиха се набързо. Пиърс извади карта на Луксор и я разгъна върху леглото.
- Всички сте запознати с първата част на операцията. Сега искате да разберете какво ще правим с онова, когато го намерим. - Той погледна към лорд Гроувър. -Ти позна оная вечер: ще прекараме съкровището с кораб по Нил. Можем да го натоварим по тъмно и да го изпратим. На сутринта, ако правителствените инспектори се появят, ще сме чисти като сълза и с празни ръчички.
- Откъде ще вземем лодка? - попита Никос.
- Нагоре по течението. Ще откраднем рибарска фелука от Асуан и ще се спуснем с нея надолу. Никой няма да ни свърже с лодка, открадната на двеста мили от нас. Египтяните непрекъснато крадат, доколкото разбрах, а и дървото не стига.
Барнаби слушаше, клатейки глава.
- Какво има?
- Знаеш ли колко са големи тези лодки? Не особено, мога да те уверя. А когато открили гробницата на Тутанкамон, само съкровището от преддверието напълнило четири товарни железопътни вагона. Ще ни трябва цяла флота от малки лодки.
- Не, трябва да мислим по втория си проблем - каза Пиърс. - Как да обърнем съкровището в суха пара. -Той огледа групата. - Барнаби предложи да го продадем на частни колекционери. Това е прекалено трудно, а и няма как да не се разчуе. Никос несъмнено може да намери прекупвачи, но ще загубим голям процент от общата стойност. Какво да правим?
Той направи драматична пауза.
- Добре, за бога - каза Гроувър, докато пуфтеше с пурата си. - Какво да правим?
- Ще го продадем на този, който най-много го иска.
- На Египет ли?
- Разбира се. Изпращаме им писъмце, няколко снимки на гробницата и една-две дрънкулки на стойност около двайсет хиляди долара. Съобщаваме им за откритието си и им даваме четиресет и осем часа да прехвърлят петдесет милиона долара в банковата сметка в Женева, която открих. Може мимоходом да споменем, че след четиресет и осем часа съкровището или ще бъде претопено, или предложено за продажба in toto на световните музеи. Първият в списъка според мен трябва да е музеят в Тел Авив.