- Бихте ли желали - каза той - да ме придружите на обиколка из града?
- Да - каза тя без колебание. - С огромно удоволствие.
Взеха такси до цитаделата в източния край на града. Джамията на султан Мохамед ибн Калаун се издигаше величествено зад високите с цвят на охра стени на крепостта, която все още приютяваше войници. Пиърс мина през джамията заедно с Лиза и излязоха на една тераса, откъдето пред погледа се разкриваше цяло Кайро. В далечината се издигаха сивите туловища на пирамидите, които накъсваха хоризонта.
Тя стоеше до него до парапета и гледаше надолу.
- Ужасно е голям - каза тя. - Не го очаквах.
- Това е най-големият град в Африка и десетата по големина столица в света - каза Пиърс. - Три и половина милиона души. По-голям от Париж.
- Научили сте си домашното - каза тя. Посочи една джамия наблизо. - Какво е това?
- Джамията на султан Хасан.
- А онова?
- Джамията на ибн Тулум.
- Наистина си знаете урока. - Тя тръгна покрай парапета. Харесваше му да я гледа как ходи.
- Онова там Гиза ли е? - Тя посочи няколкото пирамиди на юг.
- Не, това е Сахара. Гиза е ето там.
Имаше чувството, че тя го изпитва по някакъв странен начин, че го проверява. Често забелязваше, че го гледа внимателно - цяла сутрин бе така. Зачуди се на колко е години. Не можеше да се определи - на двайсет и четири, на двайсет и осем, може би дори на трийсет. Тя отметна черната коса от лицето си.
- Имате ли цигара?
Той й подаде и й даде огънче. Наистина беше смайващо красива. В нея имаше нещо невинно, което му допадаше.
Внезапно от едно от минаретата проехтя гласът на мюезина, който с песента си приканваше правоверните мюсюлмани към молитва.
Една след друга джамиите подеха този зов. Той се понесе над града, нежен и напевен, смесен с вятъра.
- Господи - каза тя, - невероятен звук. Толкова е... чуждоземен.
Той кимна. Сети се за нещо, което бе казал Барнаби в момент на пиянско веселие: „Кайро, градът с хиляда минарета, където призивът за молитва се чува пет пъти на ден вече хиляда години“.
- Били ли сте тук преди? - попита тя.
- Да, веднъж.
- Пътувате много - прозвуча като твърдение.
- Да.
- Харесва ли ви?
- Предполагам.
Той се почувства неудобно.
Вървяха по някаква улица, загледани в лицата на тълпата. Забележително разнообразие - бледи европейци с делови костюми, местни египтяни със смугла кожа и прави носове, чернокоси и по-светлокожи хора от турски и персийски произход, яки виолетовочерни нубийци от Долен Египет и Судан, тук-таме по някой строен негър от нилските племена навътре в Африка. Имаше забулени жени и такива с тесни поли, грим и високи токове и навсякъде имаше деца, които тичаха и се вкопчваха в дрехите ти с протегнати длани, молейки за бакшиш.
В Египетския музей разгледаха мумиите - всички струпани в една стая. Един екскурзовод им разказа за всяко изпито, изопнато лице. На Пиърс му се стори странно да гледа лицата на могъщи и властни мъже, мъртви от над три хиляди години. Някои от тях все още изглеждаха царствено.
Например Секенре, който обединил Египет около 1550 година пр.н.е. и прогонил нашествениците. За него се разказвали приказки векове по-късно, мумията му пазеше белезите от битките, ужасяващо осакатено лице и череп.
Но най-впечатляващ беше Рамзес II. Кожата беше почерняла от излагането на въздуха, косата - сплъстена, тялото - съсухрено. Дори в смъртта решителната брадичка и стиснатата уста показваха без съмнение, че този човек не е бил кой да е. Рамзес II бе построил великия храм в Абу Симбел, беше управлявал Египет със силна ръка в продължение на шейсет и седем години и беше станал баща на 150 деца. Той беше фараонът от историята за потисничеството в Библията и бе управлявал с желязна ръка, един от най-известните царе в цивилизация, просъществувала хиляди години.
След това минаха през галериите, в които бе изложено съдържанието на гробницата на Тутанкамон. Сякаш нямаха край - витрина след витрина с накити, злато, разкошни орнаменти. После, когато излязоха, минаха покрай една клекнала на улицата жена, която кърмеше бебето си, вперила празен поглед пред себе си. По лицето на бебето пъплеха мухи.
- Не е честно - каза Лиза.
Климатикът тихо жужеше в хотелската му стая. Щорите бяха спуснати и спираха следобедната светлина, придавайки на стаята топъл жълтеникав оттенък. Но беше прохладно. Пиърс седеше на един стол и гледаше как момичето спи в леглото. Беше заспала права, докато си говореха след обяда. Той беше виновен, както винаги говореше твърде много.
Беше я сложил да легне. Тя беше възразила сънено, но скоро отново бе заспала. Полата й леко се беше вдигнала, оголвайки стегнато бедро над трапчинката на коляното. Спеше дълбоко, невинно.