Когато се приближиха, Пиърс видя, че лагерът е разположен в подножието на скалите в малка у-образна падина. До скалата имаше нещо като навес, до него беше разпъната голяма палатка, в която той предположи, че бяха провизиите. Навесът сигурно беше за лендроувъра - не можеше да го оставят на пряката слънчева светлина. Гумите щяха да се напукат и боята да се обели. В отворения край на у-то бяха подредени в редица пет палатки, щяха да спят там.
Никос паркира под навеса. Всички слязоха.
- Трябва да държим колата и храната близо до скалите, за да не ни откраднат нещо - каза Никос. - Да ви разведа ли наоколо?
- Става - каза Пиърс.
Излязоха изпод навеса.
Жегата се стовари върху тях и дъхът на Пиърс секна. Сякаш се задушаваше, пое жежкия въздух в дробовете си и се разкашля, устата му беше суха и безчувствена. Бяха пътували цял ден и чак сега се спряха на едно място, точно по пладне, когато слънцето достигаше безжалостния си зенит.
Беше ослепително светло. За миг си помисли, че си е свалил очилата, но не, бяха си на мястото, просто не вършеха работа. Трябваше му шапка.
Момичетата заразтриваха голите си рамене и вдигнаха очи към слънцето.
- Насам - каза Никос и ги заведе до първата палатка. — Белият плат помага. Вътре е с двайсет градуса по-хладно. Първата палатка е за мен и за теб, Робърт. Отвътре всичките са еднакви. - Отвори мрежата на входа и те видяха две легла, спални чували и фенер „Коулман“. - Следващата палатка е за Барнаби и Алън.
- Къде е Барнаби?
- В Луксор, уговаря се с хотелите да ни доставят провизии. Не можем да държим тук храна за повече от две седмици.
Приближиха се до третата палатка.
- За лорд Гроувър. - Гроувър се наведе да надникне вътре, подуши я и се изправи.
- Следващата е за двете му очарователни спътнички - той се усмихна на момичетата- А последната е за госпожица Барет.
- Тя защо не спи с момичетата? - попита Пиърс.
- Аз наредих така - каза Гроувър.
Пиърс се канеше да възрази, но се спря. Парите бяха на Гроувър, можеше да прави с тях каквото си поиска.
- Ще готвим в лендроувъра - каза Никое. - Лесно ще инсталираме преносима кухня.
- Кой ще готви - попита Пиърс.
- Аз - каза Лиза.
- Фотографското оборудване е в палатката с провизиите. Можем да проявяваме снимките нощем. Тъмната стаичка е завършена. - Пиърс кимна. - А сега по-добре всички да се преоблечем.
По-късно, облечен с панталони в цвят каки, ботуши, риза с къси ръкави в същия цвят, той отиде да огледа провизиите. Бяха прилежно подредени на рафтове и имаше всичко от доматена супа на „Кимбъл“ до каса джин и две каси скоч. Бензинов генератор захранваше с електричество малкия фризер за месо и лед.
Фотографското оборудване беше разположено върху сгъваема маса. Три проявителни ванички, резервоар и редици с бутилки - фини, високоскоростни химикали, добре подбрани. Филмчетата бяха във фризера във влагоустойчиви пакети. Щяха сами да проявяват черно-белите снимки, както и някои увеличения. Цветните щяха да изпращат в Кайро.
Той погледна към оборудването за разкопките. Имаше малки кутии, съдържащи четки от камилски косъм, клечки за зъби и малки мистрии, имаше и лопати, фенерчета, въжета и кашон с допълнителни батерии за фенерчетата.
- Как ти се струва?
Лиза влезе в палатката. Беше със същите дрехи, изцяло в каки, но ботушите й бяха от мек велур и носеше яркочервено шалче на врата си.
- Много добре - каза той.
-Имам предвид провизиите. Знаеш ли, че понякога си много банален?
- Не ме бива в комплиментите - каза той.
Отвън спря кола. Той погледна и каза:
- Посетители.
Излязоха и видяха лендроувър с арабски надписи по него. Отдолу пишеше Служба по старините, ОАР. От колата слезе Барнаби. С него имаше още някой.
Барнаби се усмихна безрадостно.
- Позволете да ви представя Хамид Искандер -каза, кимайки към втория мъж, мургав арабин с галаба. - Той се занимава със старините и беше така добър да ме докара.
Лиза въпросително изгледа Пиърс.
- Господин Искандер си носи палатка - продължи Барнаби. - Ще поостане с нас известно време.
Край ухото на Пиърс бръмна муха. Той я прогони и се опита да се усмихне.
4. Искандер
- Аз съм с удоволствие тук - каза Искандер, докато друсаше ръката на Пиърс. - Желая ви винаги.
- Благодаря - каза Пиърс, мъчейки се да си измъкне ръката.
- Каквото желаете, ще поискате.
- Благодаря.