- Мога да уредя.
С тези думи той пусна ръката на Пиърс и направи крачка назад.
- Цигара?
- Да, благодаря.
Искандер изтърси пакет цигари изпод робата си и подаде една на Пиърс, който я запали и вдиша под зоркия поглед на египтянина. Беше силна и кисела.
- Хубаво.
- Да, хубаво, египетско. - Той вдигна пакета, за да го види Пиърс. После се намръщи. - Вие Холандия?
На Пиърс му трябваха няколко секунди да разбере.
- Не, американец.
- Американец. Поздравления. Надявам се вие много щастлив. - Рязко сграбчи ръката на Пиърс и пак започна да я друса. Беше нервен, неспокоен човечец, който не спираше да се движи. Дори когато стоеше на едно място, пристъпваше от крак на крак и леко се полюшваше.
- Благодаря.
Ръкостискането продължи цяла вечност.
Барнаби гледаше всичко с тъжно изражение на лицето. „Бедното копеле, помисли си Пиърс. Трябвало е да изтърпи всичко това по целия път от Луксор.“
- Това жена - каза Искандер, обръщайки се към Лиза. - Ние не опознава.
Мълчание.
Барнаби сръга Пиърс.
- О, извинявам се. Господин Искандер, госпожица Барет. Госпожица Барет е секретарка на лорд Гроувър.
С поклон арабинът сграбчи ръката и й лепна продължителна пламенна целувка.
- Очарователен съм.
- Приятно ми е да се запознаем - каза Лиза.
Искандер се изправи, отстъпи назад и я огледа одобрително.
- Много красива - каза и шумно цъкна с език. - Тя е... — той млъкна и посочи първо Пиърс, после Лиза.
Лиза се изчерви.
- Не, не. Тя е секретарка на лорд Гроувър.
- Да? Знам. - той се усмихна, показвайки няколко блестящи златни зъба. - Много.
- Надявам се — каза Барнаби, прочиствайки гърло, -че престоят ви с нас ще ви хареса, господин Искандер. Бихте ли искали да разгледате лагера?
- Аз имам палатка.
- Да, но си мислех, че може да искате да видите как сме се разположили.
- Да? - Изглеждаше много изненадан.
- Да, така мисля.
- Така мисля — несигурно повтори той.
- Тогава, ако обичате, елате...
Арабинът рязко се завъртя към Лиза.
- Вие Холандия?
- Не.
- О, да, разбирам.
И с тези думи тръгна след Барнаби из лагера.
Стояха в палатката с провизиите и разговаряха, облегнати на щайгите. Всички бяха изморени. Купищата нови впечатления, жегата и старанието им да се адаптират ги бяха изтощили. Двете момичета на Гроувър спяха в палатката си. Искандер беше опънал своята палатка на почтително разстояние от лагера и се беше оттеглил рано.
Навън беше тъмно — толкова тъмно, колкото може да е само в пустинята, небето беше ясно и звездно, незацапано от светлините на града. Освен това беше студено. Когато слънцето залезе, температурата беше паднала под десет градуса и всички бяха с пуловери.
Барнаби беше взел думата:
- Започваме утре - каза той - с гробниците на благородниците в околните хълмове. Може да не сте ги забелязали - те са просто дупчици в скалите, нависоко.
Няколко от тях кимнаха. Барнаби продължи:
- Гробниците на благородниците всъщност не са гробници. Те са възпоменателни светилища, построени в чест на различни дворцови чиновници - везира, царския градинар, търговеца на вина, пазача на дивеча. Всъщност никой не е погребан в тях и са малки, обикновено само по едно помещение. Ще снимаме фреските и ще си гледаме работата. Господин Искандер е мил човек, но в Луксор го чака млада дама, към която е много привързан. Не мисля, че ще се задържи дълго с нас.
Той взе карта на Луксор, отпечатана върху фин плат, много подробна. Беше начертал върху й няколко тънки линии.
- Местонахождението на гробницата според йероглифите - каза той - е тук. Пише, че е на половината път от двореца на царицата — имат предвид храма на Хатшепсут. Някога е имало пряк път, който водел от храма чак до Нил, въпреки че по онова време реката била много по-широка. Отбелязал съм приблизително средата на пътя тук. После указанията казват - грубо хиляда и двеста метра на юг от тази точка, или дотук. - Той посочи на картата. - Този регион е поле със захарна тръстика. Оттук, на две хиляди метра на изток до тази точка в подножието на планината. После хиляда метра на север към скалите. И ето къде трябва да е нашата гробница.
Конуей се наведе над картата.
- На петстотин стъпки височина - каза.
- Боя се, че да.
- Колко са точни инструкциите?
- Доста точни. Като се вземат предвид разликите при преобразуването на египетските мерни единици и промяната в терена, смятам, че отклонението не може да е повече от сто стъпки във всяка посока.
- Получаваме скална повърхност от триста квадратни метра - каза Конуей. - Можеш ли да стесниш още?