Барнаби поклати глава.
Никос сви рамене.
- Значи ще претърсваме триста квадратни метра.
- Когато хрътката си отиде - напомни им Пиърс.
- Някой да иска питие? - попита лорд Гроувър.
Конуей се приближи до Гроувър и го огледа от главата до петите.
- Ти Холандия? - каза.
Лагерът бързо потъна в рутината. Закуска в пет - от което никой не се оплакваше, защото беше хладно, -след което работа до десет, когато се сервираше обядът. После спяха до четири и отново работеха до седем, после вечеря. През първите три дни всички бяха твърде уморени, за да стоят до късно, но скоро започнаха партитата. Хамид Искандер беше внимателно канен.
Работата им се състоеше в детайлно изследване на гробниците на благородниците и заснемане на йероглифите и фризовете. Пиърс се дивеше колко е свежа боята, колко са ярки цветовете - все едно бяха нарисувани миналата седмица, а не преди три хиляди години.
- Жегата в пустинята - обясни Барнаби - е най-добрият консервант в света. В Карнак има греди и колони, които са изложени на природните стихии, и все пак боята си стои.
Сцените, които фотографираха, бяха стилизирани, но изобразяваха моменти от ежедневието на хората -на богатите хора. Нещо като „Вог“ отпреди три хиляди години, както се изрази Лиза.
Сцени на банкети, танцуващи момичета, музиканти, лов, пътуване с лодки по Нил, надзиратели, които ръководят сеитбата и жътвата на зърното, клане на бикове за пиршества, мачкане на грозде и поддържане на градина. Скоро Пиърс спря да обръща внимание на сковаността на фигурите, на безкрайната процесия от профили. За него хората оживяха, културата стана завършена, изпълнена с живот, богата и могъща.
Всяка вечер той се връщаше в палатката си уморен, но замислен, превъртайки в ума си нещата, които бе видял.
Седмица след пристигането им Пиърс влезе в палатката на Конуей и го завари да чисти пистолет. Закова се на място и го зяпна.
Конуей го погледна благо.
- Какво има?
- Познай. Откъде го взе?
- Донесох си го.
- Защо? Знаеш ли какво ще направи Искандер, ако...
- Ще ме поздрави за здравия ми разум.
Пиърс се намръщи.
- Ти си объркан. Виждам по лицето ти, че си объркан. Скъпи мой, това - той размаха пистолета — е пистолет за кобри.
- Внимавай накъде го насочваш.
- Не е зареден.
Той насочи дулото към главата си и натисна спусъка шест пъти.
- Защо? - попита Пиърс.
- Предсмъртно желание.
- Не. Защо го донесе.
- За кобрите бе, човек.
- Тук няма кобри.
- Ами да, запази тази си мисъл, когато кобрата те ухапе. Добре е за духа през последните двайсет минути от живота ти.
- Никой не ми е казвал нищо за кобри — изръмжа Пиърс и излезе от палатката.
- Не исках да ви плаша —каза Барнаби, — но е вярно. Тук има кобри и цели експедиции са били отменяни заради тях. Картър и Карнарвън копали в Саха преди Първата световна война и се наложило работата да спре за цял сезон заради нашествие на кобри.
Пиърс посегна да си вземе цигара и седна на кревата на Барнаби.
- Египтяните са ги боготворели — продължи Барнаби. - Богинята Уаджет, древно божество. Кобрата е била царско създание и символ на царската власт още от Първата династия. Клеопатра вероятно се е самоубила с кобра. В този регион около Тива имало местна богиня змия и по пътя за Долината на цариците има една пещера, която била местното й светилище. Така че, както виждаш, си е чиста истина.
- Колко мило, че ми го казваш.
- Щях да ти кажа - каза Барнаби. - Все някога.
В края на първата седмица Пиърс имаше куп заснети цветни филми, които даде на Хамид Искандер, за да ги изпрати в Кайро. Той проявяваше черно-белите филми нощем и така си запълваше времето. Понякога Лиза му помагаше, работейки под червеникавата светлина на лампата в тъмната стаичка. Той все повече се удивляваше от нея - тя доста разбираше от фотография, беше добра готвачка и никога не се оплакваше от неудобствата на лагерния живот.
За разлика от нея, другите момичета мрънкаха от сутрин до вечер и през повечето време пиеха в палатката си. Пиърс не смяташе, че ще издържат дълго. Самият лорд Гроувър пък място не можеше да си намери.
Пиърс и Лиза не разговаряха много в тъмната стаичка. Когато го правеха, то беше за гробниците или за времето за проявяване или за температурата във ваничката. Често той искаше да смени темата, но не знаеше как. Тя можеше да го накара да се чувства изключително непохватен и нескопосан, когато поискаше. Той реши да я остави тя да направи първата крачка.
Следващия петък си взеха ден почивка и посетиха Долината на царете, Бибан ел-Мулук. Барнаби ги преведе през гробници, които често бяха съвсем семпли, просто дълъг коридор, изсечен в скалата, стигащ до централната камера, където бил саркофагът.