Хамид си тръгна след шест седмици. Една сутрин отиде при Пиърс и попита дали има филми за носене в Кайро. Пиърс каза, че има. Хамид тържествено обясни, че трябва да се върне в Луксор за бизнес и правителството. Щял да отсъства известно време, въпреки че периодично щял да се връща, за да види как върви работата.
Пиърс каза, че са му благодарни за помощта в началото на експедицията им. Хамид каза, че ако имат нужда от нещо, да му се обадят. Пиърс му обеща, че ще го направят.
На следващия ден търсенето започна.
5. Търсенето
Първата стъпка беше съвсем логична: геоложко проучване, за да се определи местонахождението на гробницата. Пиърс и Никос тръгнаха сутринта по пътя от храма на Хатшепсут и отбелязаха средната точка. От там продължиха с определянето на северната паралелна линия и навлязоха с джипа навътре в пустинята. Използваха различни координати, тъй като не можеха да влязат в тръстиковите ниви. До обяд бяха определили третата точка на юг и бяха идентифицирали скалната урва, където вероятно се намираше гробницата. Отбелязаха я внимателно и се върнаха в лагера.
Междувременно рутинната работа продължи. Това беше необходимо, защото в Кайро щяха да станат подозрителни, ако от експедицията престанеха да пристигат цветни филми. Барнаби се занимаваше с преводите си. Лиза беше поела фотографията от Пиърс. Вървеше по-бавно, но не кой знае колко.
На следващата сутрин Пиърс и Никос излязоха и повториха проучването. Беше бавна и трудна работа, но когато свършиха, откриха, че резултатите се разминават само с няколко метра. Сега вече можеха да започнат.
След мръкване Пиърс, Никос и Конуей облякоха дебели пуловери и потеглиха. Минаха през селцето Курна и паркираха в подножието на хълмовете. Луната беше в първата си четвърт и хвърляше малко светлина, когато започнаха да се изкачват.
Пиърс никога не се бе изкачвал на тъмно. Непрекъснато се препъваше, охлузваше си коленете, риташе пръстите на краката си. От тримата Никос беше най-умел - движеше се безшумно напред и като че ли виждаше идеално. Когато Пиърс го попита как така, той каза: „Ям моркови“ и се разсмя.
Първите седемстотин метра не бяха зле, но след това теренът тръгна стръмно нагоре и те се озоваха в основата на съвсем отвесна скала. Никос я огледа критично и си погледна часовника. Беше почти два през нощта.
- Не тази вечер - реши той. - Всяка нощ ще имаме все повече лунна светлина. Да се връщаме.
Обратният път беше по-лесен. Пиърс откри, че си спомня пътя удивително добре. Когато се върнаха в лагера, всички бяха будни, с изключение на двете момичета.
- Още нищо - избоботи Никос. - Вървете да спите.
На втората нощ те достигнаха по-далеч и се изкачиха на една трета от височината на скалата. Бяха намерили прилична пътека, но скоро пътят им бе пресечен от свлачище. В три сутринта се прибраха. Този път никой в лагера не беше буден, въпреки че от палатката на Гроувър долитаха, странни шумове и кикот.
Отне им седмица да стигнат предполагаемото ниво на гробницата. Застанаха там - на петстотин метра височина фронтално на скалата, върху тераса, широка не повече от дванайсет стъпки, която продължаваше няколко десетки метра по скалата.
Някъде на този скален ръб се намираше входът на гробницата, но щяха да им трябват години, за да го разкопаят целия. С фенерчета в ръце те претърсиха внимателно цялото пространство, оглеждайки за следи от разкопаване в миналото. Не намериха нищо. Вятърът, пясъкът и вековете бяха ги изтрили.
- Гадно, а? - каза Конуей.
В три и половина през нощта спряха, за да го обсъдят и да изпушат по цигара. Пиърс провеси крака през скалния перваз и погледна към долината - зелената тръстикова нива чернееше на лунната светлина, погребалните светилища едва се различаваха, Нил беше скрит някъде на югозапад. Виждаха светлините на големите хотели в Луксор, но това беше единственият им ясен ориентир.
- Какво ще правим? - попита Пиърс, плъзвайки поглед по целия перваз. - Не можем да го изкопаем целия. Ще ни трябва цяла зима.
- Мисля - каза Конуей, - че е по-добре да си намерим археолог.