Пиърс и Конуей отбелязаха мрачен ден на благодарността с мършаво пиле и бутилка скоч. Мина още една седмица, после още една.
- Три хиляди години - напомняше им Барнаби. - Не можете да очаквате чудеса след толкова много време.
Наближаваше Коледа. Бяха прекарали повече от два месеца в пустинята и нямаха нищичко, с което да се похвалят. Нито следа, нито намек, нито дори незначителна причина да се надяват, че са на прав път.
В лагера се състоя неформална среща - прегледаха наново картите, върнаха се по стъпките си. Пиърс и Конуей решиха да проучат още веднъж терена на сутринта. После Лиза и Барнаби отидоха да работят в гробниците, а другите спаха. От Кайро пристигна вест, че дотук снимките били превъзходни, най-добрите правени досега.
Теренното проучване приключи по обед на следващия ден. Пиърс откри това, което очакваше - че първоначалното проучване е било правилно. Според указанията в йероглифите гробницата се намираше на този скален перваз. Това означаваше, че някак си не я бяха улучили със седемте изкопа, които бяха направили досега.
Но да прокопаят целия перваз беше невъзможно. Трябваше да има друг подход, друг отговор, друг начин да се справят с проблема. На обяд той беше раздразнителен, потънал в собствените си тревожни мисли. Може би бе имало срутване, променило облика на терена и погребало гробницата под тонове камъни. Може би не беше на перваза, а над него в гладката скала. Може би, може би...
Лиза се приближи до него, докато той си допиваше кафето.
- Нещастен?
- Не скачам от радост.
- Ще ме заведеш ли на разходка?
Той вдигна очи към високото безжалостно палещо слънце.
- Не е ли топличко?
- Да - каза тя, - но не възразявам.
Тръгнаха на север от лагера към храма на Хатшепсут. През повечето време мълчаха, накрая Пиърс каза:
- Ти ме пазиш, нали? Не ми позволяваш да увесвам нос, държиш ме настрана от скандалите.
- Не съвсем. - Тя гледаше в краката си и вдигаше облачета пясък с обувките.
- Защо? - попита той, игнорирайки отговора й.
- Честно казано, не знам.
Стигнаха до храма, огромен и празен на слънцето, и влязоха под колонадите, за да се скрият от жегата. Навсякъде имаше йероглифи, описващи сцени от живота на Хатшепсут. Тя била силна и властна царица, една от най-известните жени в египетската история - може би най-известната след Клеопатра и Нефертити. Дъщеря на Тутмос I и Ахмес, тя се омъжила за своя полубрат Тутмос II, за да стане царица. После, когато съпругът й избрал за свой наследник едно момче, тя завзела властта и се качила на трона. Често носела фалшива брада, докато се правела на фараон.
След това момчето, което тя изместила, станало Тутмос III и разрушило всичките й паметници. Останали само два - обелискът в Карнак, най-високият в Египет, и погребалният храм в Тива.
- Кажи ми — каза Лиза, - защо толкова те интересува гробницата?
Пиърс сви рамене. Добър въпрос, на който той нямаше отговор.
- Парите ли ти трябват?
- Не.
- Тогава защо? Предизвикателството? Ти не си като лорд Гроувър. За теб това не е игра, начин да убиваш времето. Наблюдавах те, ти си сериозен, по-сериозен от всички останали.
- Може би е предизвикателството - каза Пиърс. - Възможност да докажа нещо, да направя наистина нещо.
- И опасно?
- Предполагам.
Спряха под една колона и тя облегна гръб на нея. Погледна го и каза:
- Бих искала да получа целувка.
Той я целуна, притискайки я към топлия камък, чувствайки гърдите й през грубата тъкан на ризата си. Тя не се дръпна, а го притисна силно. Когато той спря, за да си поеме дъх, тя каза:
- Много си заякнал, откакто започна това. - Прокара ръка по предмишницата му.
- От порядъчния живот е. Без жени, с много физически натоварвания. През по-голямата част от живота си съм седял пред пишещата машина.
- Щастлив ли беше, когато пишеше?
Въпросът го изненада - не се беше замислял дали продължава да е журналист. Беше ли? Не можеше да прецени - вдъхна аромата й и я ухапа лекичко по ухото.
- Какъв парфюм е това?
- Казва се „Пустинно цвете“.
- Без майтап?
Той пак я целуна, а после тя го хвана за ръка и отново тръгнаха.
- Знаеш ли, мисля, че си много по-мил, отколкото изглеждаш - каза тя.
- О, аз съм зъл и гаден.
- Нима! - учуди се тя.
След като разгледаха храма, тя каза:
- Мислех си за гробницата. Ами ако не е на онзи перваз?
- И мен това ме тревожи.
- Не, исках да кажа, ако инструкциите са грешни?