- Всички в Англия искат да отидат там.
- Е, да заповядат. Това е вулгарна страна.
- Хората никога не са доволни - каза Лиза почти на себе си.
Пиърс се усмихна.
- Много ми е късно за философстване.
- Да - каза тя. - Май е така.
Пиърс се събуди на следващата сутрин от звука на изстрел. Изтърколи се от леглото, нахлузи си ботушите и излезе.
Конуей стоеше навън с пистолета в ръка.
- Какво стана?
- Тая дивотия се е нагряла - каза Конуей, гледайки пистолета. — Ти знаеше ли, че се нагряват?
- Какво стана?
- Струва ми се - каза Конуей, издухвайки дима от дулото, - че по едно време ти прояви интерес към флората и фауната в региона.
Пиърс не каза нищо.
- Ако погледнеш зад палатката ми, ще видиш превъзходен местен екземпляр.
Той обиколи палатката и видя змията - сгърчена, все още потрепваща, с изпъната качулка. Беше голяма, дълга почти метър и половина и дебела като мъжка китка.
- Има ли други?- попита Пиърс.
- Стига де - каза Конуей.
- Господи! — възкликна Пиърс и пак си легна.
Следобед той помогна на Лиза и Барнаби със снимките. Те работеха в гробницата на Нахт, писарят на житниците при Тутмос V - по стените бяха изобразени сцени на жътва и реколта. Една стена беше особено добре запазена. На нея се виждаше писарят, надзираващ отделянето на житото от плявата, жътвата и товаренето на зърното в кошници.
Друга стена, частично разрушена, беше известна със сцената си на пиршество - сляп арфист и танцуващи момичета забавляваха седналите гости. Нахт и жена му се виждаха отстрани, седнали на трапезата. В краката им една котка ядеше риба.
- Ще заснемем цялата стена - каза Барнаби, насочвайки светлината. В гробниците нямаше електричество, както и в Долината на царете. Традиционно посетителите разглеждаха фреските с помощта на огледало, което екскурзоводът държеше и което отразяваше върху стените влизащата през вратата светлина. - После танцьорките отблизо и семейството с котката.
Пиърс намести триножника и настрои обектива. Всичките им цветни снимки се правеха на плаки голям формат.
Докато работеше, Барнаби каза:
- Ще стане бавно, Робърт. Не забравяй, че Картър е прекарал шест години в търсене на Тутанкамон.
- Ние нямаме шест години.
- Няма да е краят на света, ако не намерим гробницата.
Пиърс му хвърли бърз поглед-не звучеше като онзи Барнаби, с когото се беше запознал в Кайро, разтреперан от вълнение пред перспективата за злато. Археологът се беше променил и като си припомни изминалите два месеца, Пиърс видя симптомите на промяната, на които тогава не беше обърнал внимание.
В началото на експедицията Барнаби всяка вечер говореше разпалено за гробницата, очите му блестяха. През следващите седмици я споменаваше все по-рядко: преструвката, че е напълно погълнат от работата си по превеждането и заснемането - започнала заради Хамид Искандер - беше станала реалност. Барнаби вече не се интересуваше толкова от гробницата. Ежедневната му работа му стигаше.
Пиърс изпита смесица от завист, разочарование и гняв.
- Може би трябва да спрем да търсим.
- Съвсем не - бързо каза Барнаби. - Не ме разбирай погрешно. Просто исках малко да се отпуснеш и да осъзнаеш, че нетърпението доникъде няма да ни доведе.
- Добре - каза Пиърс. - Ще се отпусна.
Същата нощ намериха път към върха на скалата.
Беше стръмно и опасно, но възможно. Застанали на върха, тримата мъже спряха да си поемат дъх и да пушат. Пиърс погледна на юг, опитвайки се да види пукнатината, но тя беше скрита някъде в мрака. Беше много тихо и студено - всяка нощ ставаше все по-студено - и те виждаха как дъхът им излизаше на облачета в лунната светлина.
Той въздъхна и хвърли фаса си. През нощните си набези винаги носеха египетски цигари, така че ако някой намереше фасовете, да не заподозре нищо.
- Готови ли сте?
Подредиха се в колона - три сенки в мрака. Пиърс водеше, проправяйки пътека сред камънаците и песъчливия чакъл. Отне им половин час да стигнат до цепнатината.
Отгоре не беше кой знае какво - просто назъбена веобразна бразда върху лицето на скалата, изрязана в склона, широка около три метра. Не виждаха дъното, беше катраненочерно.
Пиърс насочи фенерчето си надолу. Лъчът смътно освети малко песъчливо местенце на дъното, широко малко над един квадратен метър.
- Има място само за един - каза Никос.