- Половин час - провикна се Никос.
Пиърс си погледна часовника. Това беше последната възможност за вечерта да копаят и той чувстваше, че има още сили.
- Още пет минути.
Продължи да копае. Докато работеше, започна да изпитва странно предчувствие, не можеше да го определи, но беше очакване, сякаш някакво шесто чувство му казваше, че нещо ще се случи.
Лопатата се забиваше в пясъка, редувайки се с пъшкането му, докато изхвърляше пясъка в пропастта.
Дрън!
- Пет минути минаха - каза Никос.
- Ударих нещо.
Отгоре моментално го осветиха две светлини. За миг Пиърс вдигна очи, мъчейки се да види отвъд двата ярки кръга светлина.
Никос каза:
- Какво?
- Не знам. Нещо твърдо. Вече съм на два метра и малко.
- Е - каза Конуей, - какво чакаш?
Пиърс се наведе и започна да стърже с края на лопатата, острият скърцащ звук отекна в ушите му. Работеше търпеливо, разкривайки твърда каменна повърхност - прекалено гладка, за да е естествена. Сърцето му заби лудо. Той разчисти скалата, като махаше пясъка с разранените си пръсти.
Гола, гладка повърхност. Виждаше по нея фини следи от обработка с длето.
Отново започна да копае като обезумял, не му пукаше дали пясъкът се свлича върху него, работеше като луд, разкривайки очертанията на каменната плоча. Не му отне много време.
Беше правоъгълна и тясна. Започна да копае около нея, откри ясен ръб, перпендикулярна повърхност, а после още една плоска плоча.
- Стъпала.
- Какво е? - провикна се Никос.
- Стълбище - тихо каза Пиърс.
- Какво?
Той изведнъж се почувства изтощен, изстискан до последната капка.
- Вдигнете ме - каза. Вдигнаха го и му се стори, че го пренасят в някакъв свят на мечтите, фантастичен живот, какъвто не смееше да си представи.
IІІ. ПОСЛЕДНАТА ГРОБНИЦА
...ще потреперят идолите египетски...
1. Стълбите
- Забележително! - каза Барнаби на сутринта. - Трябва да ги видя довечера. Ще дойда с вас. Забележително! Абсолютно забележително!
- Не искам да оставам сама - каза Лиза. Въпреки че всички в лагера ликуваха, Пиърс забеляза, че тя беше по-тиха от обикновено.
- Нещо не е наред ли? - попита той.
- Не, просто не искам да оставам сама в лагера.
Не това бе имал предвид Пиърс и тя го знаеше.
- Довечера Алън ще остане с теб.
- Трябва да ми разкажеш всичко! - каза Барнаби.
- Всичко от самото начало. Как са разположени стъпалата?
- Така - каза Пиърс и нахвърля нещо на един лист хартия. - Пропастта се спуска вертикално до тази къса платформа. Копахме малко над два метра, преди да се натъкнем на първото стъпало. Алън и Никос разкриха още пет. Високи са по около петнайсет сантиметра.
- Как са ориентирани? - попита Барнаби, без да сваля очи от рисунката.
- Настрани - каза Никос. Той ги нарисува как се спускат под ъгъл от челото на скалата.
- Значи гледат на север - каза Барнаби. - Това е добре. Много, много добре. О, трябва да ги видя!
- О, извинете ме - каза някакъв глас.
Всички се обърнаха.
Беше Хамид Искандер, застанал на входа на палатката.
- Обезпокоени ли сте? - попита той с лек поклон. - Надявам се не?
Пиърс се постара да скрие изненадата си, да овладее изражението си, но не можеше да проговори. От колко време беше тук този мъж? Какво беше чул?
За щастие на всички Никос реагира невъзмутимо.
- Идвате точно навреме — каза той. - Играем на една интересна загадка. Обикновено се прави с клечки за зъби, но разполагаме само с фибите за коса на госпожица Барет. - Пиърс видя, че на масата има половин дузина фиби. Не ги беше забелязал преди това.
Искандер се усмихна на Лиза.
- Много хубаво.
- Сега гледайте внимателно - каза Никос. Взе листа, обърна го и нарисува точка. После подреди четири фиби около пея. Целта е да преместите само две фиби, за да заобиколите точката. Искате ли да опитате?
- Аз опита, да. - Искандер се ухили и се наведе над листа. Малко си поигра с фибите, после започна да мръщи чело. Накрая успя и се изправи.
- А - каза Никос, като му се закани с пръст. - Но вие преместихте три фиби. Позволено е само две.
- Да? Две?
Хамид опита пак. Всички го гледаха, а Пиърс почувства как идва на себе си. Арабинът не подозираше нищо, беше се хванал на задачката на Никос.
- Аз не съм възможен - каза той накрая.
Никое бързо му показа как става. Хамид се разсмя, когато видя, и весело запляска с ръце.
- Е, да се връщаме на работа - каза Барнаби. Всички излязоха навън на слънцето. - Някакви новини от Кайро?