Инстинктите, обучението и характера му бяха против тази идея. Тя беше толкова фантастична, че беше станала нелогична, почти абсурдна. Би трябвало веднага да я забрави.
Въздъхна и спусна крака на пода. Мина по изтъркания килим и се погледна в огледалото над мивката. Оттам го гледаха мрачни очи. На четиресет и една години, помисли си. Повечето време беше прекарал прегърбен над книгите. Като погледнеше назад, усилията му изглеждаха прекомерни, наградите - малобройни. Интересът към египтологията отмираше в археологическите среди, особено в Америка. Дори да направеше световноизвестно откритие, не можеше да очаква много повече от професорско място - шейсет хиляди долара годишно, може би. Преди шест седмици тази перспектива би го развълнувала безкрайно. Сега не беше сигурен.
Лицето му още беше младо, но косата над челото му оредяваше, очите отслабваха, раменете започваха да увисват. Младостта му си отиваше и той си се представи като старец. Щеше да е самотен като сега - не му беше останало време за жени. Египет беше негова любовница, и то от много години.
В самолета на идване имаше едно момиче, но не я заговори. Размениха погледи, но той извърна очи. Свенлив. Плах.
Нямаше представа как да осъществи плана си - може би изобщо не можеше да се изпълни. Може би просто се беше размечтал, полагаше усилия за една примамлива мечта, която никога не би могла да се сбъдне. Съмняваше се, че дори да измисли осъществим план, щеше да има сили да го изпълни.
Погледна се в очите.
- Не ти стиска - каза на глас. - Тъпанар.
Но куражът не беше всичко. Трябваха му контакти, финансиране, организация. Такива можеха да се открият само в свят, който бе непознат за него.
И все пак трябваше да има начин.
2. Пиърс
Робърт Пиърс седеше в бара на хотел „Семирамис“ и си мислеше, че никога през живота си не е бил така отегчен. Гледаше как барманът, едър нубиец с широко лице и червен фес, забърква питиетата на единствените други посетители в бара - двойка американци от Средния запад, които изглеждаха уморени. Беше десет сутринта.
Барманът се върна при него.
- Харесва ли ви питието?
- Да.
Барманът започна да мие чашите. В другия край на бара Пиърс чу американеца да казва:
- Насър. Всичко е наред с изключение на Насър.
- Да, скъпи - съгласи се жена му. - Дул беше прав.
Барманът дрънчеше с чашите, докато ги бършеше.
Пиърс се обърна към него и каза:
- Винаги ли е толкова горещо?
- Септември е - каза барманът. - През септември винаги е горещо. - Говореше английски с лек британски акцент.
Пиърс кимна. Беше тук от четири дни и всеки ден живакът удряше четиресет градуса. За щастие италианският инженер не беше закъснял и Пиърс беше провел повечето си интервюта в хотела, където имаше климатик. Сега можеше да се маха от Кайро. Имаше билет за вечерния полет за Атина.
- Видяхте ли пирамидите? - попита барманът.
- Не - каза Пиърс. - Тук съм по работа. - Допи джина с тоник и плъзна чашата по бара - Още едно.
Нубиецът му приготви.
- Трябва да дойдете пак през зимата - каза. - През зимата е по-добре.
- И аз така чух. - Пиърс се сети за багажа си. Трябваше да го стегне. Мразеше да стяга багаж. Полетът беше в девет. Тази вечер можеше да се натряска до козирката.
Барманът му подаде новото питие. Той отпи. Може би нямаше да чака до вечерта. Бръкна в джоба си и извади цигара „Папатратос". Обичаше гръцки цигари. Трябва да си купи още от Атина.
Какво друго можеше да се прави в Атина?
В бара влезе още един човек, огледа се бързо и седна на един висок стол близо до Пиърс. Пиърс го наблюдаваше, играеше си, както често правеше в такива моменти. Трябваше да отгатне националността и професията на човека, а с годините, прекарани на път, беше станал доста добър в това.
Този мъж, реши той, е американец, съдейки по дрехите му - риза с копчета от оксфордска тъкан и вълнено спортно сако - доста колежански тоалет предвид възрастта на човека. Пиърс го определи около четиредесетте. Очите на мъжа бяха кръвясали, лицето му -изтерзано. Физически беше невзрачен - среден ръст, обикновена външност. С изключение на това, че беше много нервен.
- Уиски - каза мъжът. - С лед.
Погледна към Пиърс. Пиърс се усмихна.
- Жега, а?
- Да. - Мъжът взе питието си и го изгълта наведнъж. — Още едно - каза на бармана.
Приърс гледаше с любопитство, после каза:
- Позволете ми - и кимна на нубиеца.