От палатката на Гроувър излезе момиче, стряскащо създание с огненочервена коса, която сякаш гореше на слънцето. Беше облечено с тесни панталони каки, леопардова блуза и високи черни кожени ботуши.
- А, Силвия - каза Гроувър. - Ела да кажеш здрасти.
Той се ухили на Пиърс.
- Запознах се със Силвия в Бейрут. Дотогава официално работеше към германското консулство там, или по-точно към вицеконсула. Тя добре се привързва, Силвия. Много силно.
Момичето дойде с полюшваща се походка.
- Силвия, запознай се с Робърт Пиърс. Той е фотографът на експедицията.
- Колко хубаво. — Тя вдиша дълбоко, излъчвайки гърди. На Пиърс му се стори, че крадешком поглежда надолу, за да види дали са добре изложени на показ.
- Дълго ли ще останете с нас? - попита Пиърс. Знаеше, че тя няма. Когато гримът й почнеше да се топи, щеше да си тръгне.
- Не знам - каза Силвия. Сложи ръка на кръста си и погледна лорд Гроувър. — Мислех, че ще сме в джунглата.
- Моля?
- В джунглата. Очаквах джунгла. Това е пустиня.
- Точно така. Решихме, че е по-добре за здравето.
- Очаквах джунгла.
Гроувър се усмихна любезно.
- Сигурно си уморена от пътуването. Защо не идеш да си починеш?
- Да - каза тя. Обърна се и тръгна наперено към палатката.
- Не е мой тип - каза Пиърс, докато я гледаше как се отдалечава.
- Съжалявам - каза Гроувър, - но те уверявам, че е моят. Малко промяна в темпото, точно това му трябва на болното ми сърце.
- Как е сърцето ти напоследък?
- Лекарите казват, че нищо му няма. За щастие аз съм по-умен от тях. На тази възраст то е като фино регулиран двигател, който се нуждае от скъпо, екзотично високооктаново гориво. Подобрява компресията - добави той, загледан как Силвия се навежда, за да влезе в палатката. - А какво става с гробницата?
- После - каза Пиърс и се огледа. - Хамид е в лагера.
- Беше. Тръгна си преди половин час. Явно няма намерение да остава с нас. Сега ми кажи за гробницата.
- Ще направя нещо по-добро - каза Пиърс - Ще ти покажа.
Застанаха около цепнатината. Пиърс насочи фенерчето надолу, осветявайки бездната. Стъпалата приличаха на бели клавиши на пиано.
- Това е - каза Пиърс. Огледа другите лица в мрака, видя белия им дъх. Барнаби и Гроувър още бяха задъхани от изкачването. Конуей беше останал в лагера с момичетата.
- Как успяхте да копаете там долу? - удивено попита Барнаби.
- Как изобщо стигнахте там долу! - попита Гроувър.
- По трудния начин - каза Никос. Взе въжето и го върза около кръста на Барнаби.
- Сигурно се шегуваш - каза Барнаби и погледна през ръба.
Пиърс поклати глава и подаде на Барнаби шлема с телената скоба за фенерчето.
- Наистина нямах представа...
- Не бой се - каза Никое. - Отблъскваш се от стената с крака. Не е голяма философия.
- Ами...
После изстена, стон на животно в капан. Пристъпи към ръба и се смъкна надолу. Стиснал перваза с ръце, той ги погледна и каза:
- Сигурни ли сте?
- Фасулска работа - каза Гроувър.
Барнаби се спусна. Отначало неумело, удряше се в скалата с рамо и хълбок, пъшкаше и ругаеше. После започна да схваща и стегна краката си, придържайки се далеч от стената. Когато набра увереност, започнаха да го спускат по-бързо.
На дъното той понечи да развърже въжето.
Пиърс се наведе и извика:
- Не го сваляй.
Барнаби неуверено вдигна очи, после се наведе над стъпалата. Направи го някак много професионално, както лекар се навежда над рентгенова снимка или адвокат над доказателство - цялото му тяло излъчваше интерес и погълнатост.
Горе те напрегнато чакаха заключението му.
- Мислиш ли, че наистина е това? - обърна се Гроувър към Пиърс.
- Залагам пари — каза Пиърс.
- Собствени пари - каза Никос през смях.
- Инструменти - провикна се Барнаби. Гласът му беше странно рязък.
Те закачиха малка кошница е инструменти - лопатка, мистрия, метличка, на друго въже и я спуснаха. Барнаби взе инструментите и няколко минути работи мълчаливо.
Гроувър извади цигара и се канеше да я запали, когато Пиърс го спря:
- Каква цигара е това?
-„Бенсън и Хеджис“, естествено.
- Не тук. Вземи от тези. - Подаде му смачкан пакет с арабски надписи.
- Какво е това? - попита Гроувър, душейки пакета.
- Цигари от Кайро, естествено.
- За фасовете ли се тревожите?
- Просто внимаваме - каза Никое.
- Харесва ми - каза Гроувър. Изтръска една цигара и я запали, издишвайки замислено облак дим нагоре. Потръпна. - Прелест.
- Ще свикнеш - каза Пиърс.
- Качете ме горе - провикна се Барнаби. Пиърс и Никос задърпаха въжето.