- Всяка вечер ли?
- Разбира се, стандартна процедура.
- Колко хора отиват?
- Само един, обикновено.
- Добре - каза Силвия. - Да си направим парти.
- Не си облечена за парти, мила моя - каза Гроувър, като се намести така, че да седне върху дрехите й.
- В момента не съм облечена за нищо.
Той се усмихна.
- Не е точно така.
Тя седна в скута му и го прегърна.
- Не искаш ли да си направим парти?
- Не - каза той, прокарвайки пръст по гръбнака й. -Не съм в настроение.
- А за какво си в настроение?
- Сега ще ти покажа.
В цепнатината Барнаби и Пиърс работеха мълчаливо, пестяха дъха и силите си. Това беше последната вечер, когато можеха да използват четирима мъже на две смени. Когато Гроувър си тръгнеше, един щеше да остава в лагера, а работата значително щеше да се забави.
Разкриха четиринайсетото стъпало, после петнайсетото. Въздухът, осветяван от фенерчетата, беше жълт от прах. Бяха стигнали шестнайсетото стъпало, когато смяната им свърши. Коридорът вече се спускаше четири метра в скалата.
На върха Пиърс запали цигара, после я изхвърли. Устата му беше прекалено суха и спечена от работата в тунела.
- Понякога си мисля, че ще продължат вечно - каза той.
- Стъпалата ли? Възможно е, да знаеш. В гробницата на Тутанкамон са били само шестнайсет, но на Сети I са били трийсет и шест. Може да копаем седмици наред.
- Какво ще намерим накрая? Стая?
Барнаби поклати глава.
- Съмнявам се. Вероятно врата.
- Запечатана?
- Несъмнено.
Времето летеше бързо. Сякаш бяха минали само няколко минути, а вече вадеха Никос и Конуей и се готвеха да слязат отново. Пиърс се беше схванал от усилието и засъхналата по тялото му пот.
Копаха яростно на дъното. Барнаби вече беше обзет от нетърпение и работеше бързо като останалите. Двайсет и второто стъпало беше разчистено към полунощ. Пиърс беше изтощен, когато го издърпаха. Барнаби отвори термос с кафе и си наляха в чаши, от които се издигаше пара в тъмния въздух. Отдолу чуваха приглушения шум от работата на другите двама.
Пиърс слезе за последната си смяна в четири през нощта. Досега никога не бяха работили толкова усилено и чак до зазоряване. Той беше кълбо от болка и изтощение. Всяко мускулче протестираше, щом се помръднеше. Очите му бяха уморени и смъдяха от потта и праха.
Започнаха двайсет и осмото стъпало. Напредваха мъчително бавно. Той вървеше нагоре-надолу по коридора с кошниците пръст, а Барнаби копаеше. Пиърс вече не мислеше, не разсъждаваше - действията му бяха механични, несъзнателни. Така беше по-лесно.
Двайсет и девет стъпала.
- Не мога повече - каза Пиърс.
Барнаби само го погледна вяло.
Продължиха да копаят.
Трийсет стъпала.
- Става късно — провикна се Никос. - Да спираме?
- Кажи му ей сега - каза Барнаби.
- Ей сега - провикна се Пиърс.
Виждаше как небето над процепа просветлява, черното се превръща в тъмносиньо, после яркосиньо.
Слезе в тунела. Когато стигна долу видя, че Барнаби е спрял да копае.
- Какво има? - попита Пиърс. Барнаби седеше безмълвно и гледаше ръцете си с тъпо изражение.
После Пиърс видя - стъпалата бяха свършили. Намираха се пред квадратна врата. На вратата имаше печат, а върху печата имаше йероглиф. Печатът не беше строшен.
- Пише... - каза Барнаби, - пише Мекетенре. Неговата гробница е.
- Никога не съм чувал за него - каза Пиърс.
- Е, това е. Това е последната гробница.
И въздъхна дълбоко.
2. Вратата
Лорд Гроувър си тръгна по обяд на следващия ден, за да хване самолета от Луксор за Кайро. Силвия си отиде с него и Пиърс изпита облекчение.
- Обади се - каза Гроувър, - ако излезе нещо сериозно.
- Добре - каза Пиърс.
Гроувър се обърна към Лиза, която беше другият буден човек в лагера. - Грижи се за себе си, мила.
- Обещавам.
- Ще изпуснем самолета - каза Силвия.
- Ще бъда в Лондон две седмици, а после се връщам на Капри - каза лорд Гроувър - Може да отида в Танжер за няколко дни, един скъп приятел се жени, но ще ти пиша.
- Добре - каза Пиърс. Чувстваше се отвратително. Очите му бяха кръвясали и имаше кошмарно главоболие.
- Той нищо друго ли не може да казва? - попита Силвия, гледайки Пиърс с неприкрито отвращение.
Лиза се канеше да отговори нещо, но изведнъж се отказа. За разлика от Силвия, която беше облякла тясна рокля на точки, Лиза беше с мръсни панталони в цвят каки. И изглеждаше по-добре, помисли си Пиърс.
- Не знам кога ще се върна - каза лорд Гроувър. — Ако получа телеграма... - Той млъкна и сви рамене.