- Да кажем телеграма, в която искате седем хиляди и петстотин.
- Добре - каза Пиърс. Това щеше да е сигналът, телеграма с искане за седем хиляди и петстотин долара. -Приятно пътуване.
- Дано.
- Всичко ще е по-... - започна Силвия.
Лорд Гроувър я потупа по рамото.
- Хайде, хайде, скъпа. Да не се вълнуваме.
Тя се намръщи, после изви шия и го целуна по ръката.
Когато останаха сами, Пиърс каза:
- Искаш ли да дойдеш с нас довечера?
Тя поклати глава.
- Не - каза. - Още не.
Той се съгласи, без да пита.
- Много ли беше трудно? - попита тя, като го хвана за ръката и прокара пръсти по мазолите му.
- Доста зле. - Сега, когато свършиха с копането, той можеше да погледне назад и да осъзнае колко кошмарно е било. - Но вече свърши.
- Надявам се. - Тя запали цигара, пазейки огънчето в шепата си от нажежения вятър. Направи го умело като мъж. - Какво ще правиш с твоята част от парите?
- Още не сме ги получили. Може да отворим вратата и да открием, че вътре има коридор, затрупан с чакъл, с огромни, тежки камъни или нещо подобно. -Барнаби беше споменал такава възможност, но никой не я допускаше.
- Но ако успеете, какво ще правиш с парите?
Той сви рамене.
- Всъщност не съм мислил по въпроса.
- Ще имаш милиони.
- Ще отида някъде - може би в Южна Америка. Мисля, че бих живял в Рио.
- И какво ще правиш?
- Не знам. Просто ще живея.
- Ще се побъркаш от скука - каза тя.
Тази вечер Конуей остана в лагера. Никос, Барнаби и Пиърс се върнаха при цепнатината. Пиърс и Барнаби се спуснаха заедно, за да работят по вратата.
Барнаби действаше внимателно, погълнат от работата, опипваше хоросана и печата, докосваше ги с деликатността на касоразбивач.
- Дай ми длетото и чукчето - не дървеното, а онова гуменото.
Барнаби започна да дълбае в горния край на вратата, която беше някъде към 1,5 квадратни метра. Докато почукваше, си говореше сам:
- Превъзходна зидария... определено на майстор от Деветнайсетата династия... хоросанът е равномерен... нищо не е отишло на вятъра... сега леко... леко... точно така... добре, внимателно... още малко тук и тук...
Спря, след като изряза и четирите страни. Оставаше само печатът.
- Не ми харесва, че го правя - каза Барнаби. - Този печат е непокътнат. Това е единствената гробница в цял Египет, която не е била намерена и ограбена.
- Добре, че ние я намерихме тогава — каза Пиърс.
Барнаби се усмихна, после строши печата с един удар на чукчето.
- Лост.
Пиърс му го подаде и загледа как той го пъхна в жлеба, който печатът бе покривал.
- Обикновено печатът е върху срещуположната страна на пантите, но понякога се опитват да те излъжат. - Барнаби натисна лоста. Вратата не помръдна.
- Хайде пак... - Той се напъна, но отново не успя да я помръдне.
- Дай аз да опитам - каза Пиърс. Размениха си местата и Барнаби запали свещ.
- Това пък за какво е?
- За газ.
- Какво?
- Отровен газ. Твърде е вероятно. Не го правят нарочно, разбира се, но разлагането на всеки органичен материал вътре може да произведе въглероден двуокис, метан и други вредни газове.
- Не ми ли каза, че нямаш повече тайни - каза Пиърс.
- Това е само предположение.
Пиърс напъна лоста, отначало по-леко, после по-силно. Намести го, за да окаже повече натиск, но не стигна доникъде. Напъваше с всички сили без резултат - нито скръцване, нито пукване, нищичко.
- Не разбирам - каза Барнаби. - Печатът е много добър, може би дори херметически, но не може да е чак толкова добър.
-Да видим дали Никос може да направи нещо.
Барнаби се качи и Никос слезе.
- Какъв е проблемът?
- Не можем да отворим вратата.
Никое си плю на ръцете и ги потърка.
- Дошъл си при точния човек. Мога да отворя всичко.
Той хвана лоста и напъна.
Нищо.
Вложи още сила, мускулите на врата и ръцете му изпъкнаха на бледата светлина на фенера.
Нищо.
Той изпъшка и започна да дърпа ритмично.
Нищо.
Отстъпи възмутен и изрита вратата.
- Отваря се по-трудно от краката на девица - каза и спря. - Я чакай малко.
Облегна се на стената на прохода, запъна лоста с два крака и се оттласна. Резултатът не закъсня - под напора на силните му крака вратата започна да поддава с тътен и припукване. Когато се отвори, се чу силен съскащ звук.
- Какво е това?
- По-добре да се дръпнем - каза Пиърс. - Барнаби спомена нещо за газ.
Той извади кърпичката си, сложи я върху носа и устата си и поднесе запалената свещ към гробницата. Когато я насочи към вратата, пламъкът примигна и угасна.