- Назад!
И двамата изпълзяха от дупката.
Отгоре Барнаби ги гледаше.
- Оставете да се проветри няколко минутки - провикна се той.
Никос погледна нагоре.
- Тук ще ни трябва специалист - каза. - Работата за яките мъжаги свърши.
Барнаби го издърпа горе и слезе на негово място.
- Свещта ли изгасна? - попита.
- Да.
- Сигурно е просто въглероден диоксид. Да се връщаме. Питам се — започна той, — не ми стана ясно защо вратата се отвори толкова трудно, но май се сещам...
Върнаха се и Барнаби освети с фенерчето си вътрешността на гробницата. Беше голямо помещение, над три квадратни метра, издълбано в скалата. Беше голо, грубо изсечено и празно, с изключение на десетките свещи по пода.
- Хитреци - каза Барнаби. - Виж само.
- Не разбирам.
- Запалили са свещи, после са запечатали гробницата.
- Това част от религията ли е?
- Не, не - създали са вакуум зад херметично затворената врата.
- Нищо чудно!
Барнаби кимна и пристъпи в помещението. Освети с фенера си четирите стени и тавана. Пиърс си помисли, че стаята е доста потискаща. Не приличаше на мечтите му, беше така гола...
- Това е само преддверието - каза Барнаби. Гласът му отекна в каменните стени. - Може да има още няколко. Но някъде тук има врата, която води нататък. - Той изрита свещите на пода и Пиърс с изненада видя, че те веднага се разпаднаха във восъчен прах.
- Три хиляди години - каза Барнаби сякаш на себе си - Това е доста дълго. Сега хайде да намерим вратата. Дай си фенера.
Осветяваха и търсеха по повърхността на стените, започвайки отдолу-нагоре. Барнаби използваше пръстите си толкова, колкото и очите, прокарвайки внимателно ръце по повърхността, като тук-там спираше, за да изчопли нещо с клечка за зъби. От време на време сумтеше. След час още не бяха намерили вратата.
- Били са добри зидари, това вече го видяхме. Внимателно са прикрили работата си. Някъде по тази груба повърхност има следа - може би само тънка линия, пълна с прах.
Той продължи да търси. Мина още половин безплоден час.
- Ами таванът? - попита Пиърс.
- Съмнявам се — каза Барнаби. Насочи фенерчето си към тавана, който беше нисък и недодялан като стените. - Но пък подът...
Концентрира се върху пода. Беше no-гладък и покрит с прах и останки от свещи, които се разпадаха при най-лек допир. Барнаби използва ръба на обувката си, за да разчисти парчетата, и откри голия камък отдолу.
За броени минути намериха вратата.
- Много добре - каза. Наведе се, за да огледа каменната врата и да провери ръбовете. Тази, за разлика от първата, не беше запечатана.
Той си погледна часовника.
- Това е според мен. Утре вечер започваме тук.
- О, напредваме прекрасно. Проектът върви изключително добре и всички сме много оптимистично настроени - каза Пиърс.
- Да? - каза Хамид Искандер. Беше дошъл без предупреждение на сутринта, шарещите му очички се стрелкаха из лагера.
- Нещо не е наред ли? - попита Пиърс.
- Желая да попитам. Правителството се тревожи за вас, защото снимките... - той вдигна рамене - не са толкова често. Разбирате?
- Ами - каза Пиърс, - ще ви обясня. Тук сме вече от три месеца и мисля, че всички имаме нужда от почивка. С изключение на доктор Барнаби и господин Конуей никой от нас не е опитен археолог, нали знаете.
- Знаете.
- Да. - Пиърс беше предпазлив. Беше станал в десет. Лиза и Барнаби не бяха в лагера - сигурно се бяха качили в гробниците на благородниците и работеха. Дали Искандер се беше срещнал с тях? Дали те вече му бяха казали своя версия? Нямаше да е добре обясненията им да не съвпаднат.
- Къде е докторът Барнаби? - попита той.
Пиърс въздъхна облекчено.
- Горе в гробниците, предполагам. Той нещо не беше добре. Това е друга причина, поради която ни трябва почивка.
- Не чувах. Съжалявам, че не е здраве.
- Вече е много по-добре. Само малко дизентерия.
- А, да. Той ужасна.
„Какво ли означава това,“ помисли си Пиърс.
- За исканията - каза Искандер. - Винаги вие казвате батерии за фенерчета. Защо?
„Това било значи,“ помисли си Пиърс. Той се чудеше дали Хамид ще забележи, че искат твърде много батерии и бензин за лендроувъра.
- Ами, така се случи. Докато доктор Барнаби беше болен, аз поех нещата, за да огледам други гробници, които смятаме да проучим. Докато работех през следобедните часове, ми трябваше фенерче, защото слънцето не влиза в гробниците по това време на деня.
Нямаше как да е сигурен, че Искандер е разбрал всичко, но той като че ли беше удовлетворен.
- А другите са как? Госпожица Барет?
- Добре, много добре.