- Май го намерих.
- Чакай малко - каза Барнаби. - Идвам. - Смъкна се долу при Никос. За миг остана безмълвно загледан в мъжа.
- Той е, наистина. Сега да намерим плановете. — Плъзна лъча на фенерчето наоколо и видя почти изгорял папирус. Беше останало много малко, само ъгълчето на свитъка. Той го огледа внимателно.
- Не пипай - предупреди го Барнаби. - Това е... чертежът на архитекта. Вижда се коридорът, който води от цепнатината, а тук е преддверието точно над нас. От него тръгва друг коридор... - Той спря. Тук огънят беше унищожил папируса. - Барнаби се изправи.
- Е, и това не е малко - главният коридор тръгва от горната стая, не оттук. Да се връщаме.
В преддверието Пиърс беше пребледнял.
- Не ти ли е добре, Роби? - каза Никос с усмивка.
- Майната ти - каза Пиърс.
Барнаби отиде до отсрещната стена. Сега, когато знаеше какво търси, му трябваха няколко минути.
- Ето я - каза той.
Разбиха вратата и откриха дълъг коридор, кой то потъваше в тъмнина. Пиърс освети с фенерчето и видя в дъното гладък камък. Коридорът беше около метър и двайсет висок и стотина стъпки дълъг.
- Ще тръгваме ли? — попита Барнаби.
- Аз ще водя - каза Никос. - В случай че вратата в дъното се опре.
- Не - каза Барнаби. - Аз ще водя.
Никос сви рамене.
Барнаби тръгна най-отпред, след него Никос и трети Пиърс. Вървяха приведени и се задъхваха. Стените бяха гладки, внимателно измазани. Беше много тъмно, единствената светлина идваше от фенерчетата.
Стигнаха вратата.
Барнаби я побутна с длан и тя лесно поддаде.
- Я гледай ти — каза той.
Пристъпи навътре и внезапно се чу пронизителният му вик, който постепенно заглъхна.
4. Втората камера
В коридора Пиърс усети как Никос замръзна при този звук. За миг останаха неподвижни, заслушани, опитвайки се да разберат какво се е случило.
- Барнаби? - провикна се Никос. - Барнаби!
Нямаше отговор.
- Опитай с фенерчето - каза Пиърс. - Внимателно.
Никое светна напред и подсвирна.
- Какво има?
- Да ми въже - каза той.
Пиърс се върна в преддверието и намери въжето, което бяха донесли с останалите инструменти. Занесе го на Никос.
- Дръж този край, а аз ще се спусна. Стаята е на долното ниво.
Пиърс хвана въжето с две ръце, седна и се запъна в стените на коридора. Никос хвърли другия край на въжето и скоро Пиърс почувства тежестта му. След миг Никос извика:
- Долу съм!
Пиърс допълзя до дупката.
Долу имаше друга стая, празна, но по-голяма от първата и гладко измазана. Стените бяха украсени с дълги редове цветни йероглифи, от пода до тавана. Коридорът, по който бяха допълзели, стигаше до тази стая, но тя не беше на същото ниво - коридорът минаваше през стената, близо до тавана. Барнаби беше стъпил в празното и беше паднал от около шест метра.
Лежеше проснат на пода, фенерчето се търкаляше до него. Никос го преглеждаше.
- Как е?
- Май е добре. Диша. Може да си е счупил нещо. Не съм сигурен. Трябва да изчакаме да дойде на себе си. Носим ли нещо за пиене?
- Не.
Никос започна да разтрива ръцете на Барнаби, след това леко го разтърси. Мълчаливо продължаваше да го прави, докато Барнаби трепна. Изохка, звукът прокънтя в стаята.
- Барнаби - каза Никос, - как си?
Барнаби обърна глава на едната страна, после на другата и пак изохка. Отвори очи.
- Как се чувстваш?
- Никос! - каза той изненадано, след което рязко и обилно повърна върху дрехите му. Никос му помогна да се надигне на лакът.
- Боже! - прошепна Пиърс.
- Няма нищо - каза Никос, вдигайки поглед към Пиърс. - Често се случва, когато човек е в безсъзнание.
Барнаби повърна пак със сух, грозен звук. Не излезе нищо.
- Ще ми се да имахме какво да му дадем - каза Пиърс.
Барнаби погледна нагоре с изцъклени очи.
- Здрасти, Робърт - каза. Избърса уста с ръкава си и изстена.
- Какво става?
- Излезе ми през носа - каза Барнаби. - Ужасно е.
- Просто кротувай- каза Никос, - а ние ще измислим как да те извадим. Как се чувстваш? Нещо счупено?
- Май не. Глезенът ме боли и си ударих коляното, когато паднах. И главата ми е като диня. Иначе съм добре.
- Стой кротко - повтори Никос. Погледна нагоре към Пиърс.
- Можеш ли да го издърпаш, ако го вържа с въжето?
- Мисля, че да.
Барнаби се опита да стане, но Никос го бутна обратно.
- Спокойно. Не бързаме.
Барнаби седна, очите му започнаха да оглеждат стените. Четеше йероглифите бързо, препускайки по колонките. Цветът се върна на лицето му и Никос му предложи цигара.