- Добре дошли в гробницата - каза Пиърс.
- Не е кой знае какво - каза Конуей, - но той го нарича свой дом.
На едната стена имаше великолепен фриз, изобразяващ фараона, прегърнат от бог Хор, богът с глава на сокол. Цветовете бяха ярки - червено, синьо, пурпурно. На друга стена имаше огромно изображение на свещения за египтяните скарабей. Отгоре имаше картина на религиозно шествие, което носи мумията на царя към мястото й за вечен покой.
Таванът беше зает от дълга редица богове, всеки облечен като фараон: Анубис - богът чакал, Себек-крокодилът, Хатор - кравата, Тот- ибисът, Хор - соколът.
Човешки тела с животински глави. Барнаби изброяваше имената, после замълча. Никой не проговори дълго време.
8. Погребалната камера
В прашните си работни дрехи Пиърс се чувстваше не на място във фоайето на хотел „Уинтър Палас“. Рецепционистът го гледаше подозрително.
- Искате да изпратите телеграма в Танжер?
- Точно така.
- Моля, попълнете формуляра. Гост на хотела ли сте?
- Не.
- Пет паунда, ако обичате.
„Пладнешки грабеж“, помисли си Пиърс, докато плащаше и попълваше формуляра.
МОЛЯ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИ 7500 ДОЛАРА
НЕЗАБАВНО
ПИЪРС
След четири дни лорд Гроувър седеше с тях край лагерния огън.
- Какво направихте досега?
- Нищо - каза Конуей. - Не сме пипали нищичко. -Кимна към Барнаби. - Той го раздава археолог.
- Трябва да действаме бавно - каза Барнаби.-Трябва да научим всичко, което можем.
- Открихте ли ковчега?
- Саркофага - автоматично го поправи Барнаби, -не, още не. Помещението, което открихме, прилича на преддверие или на склад. Свързано е чрез гипсова врата с друго помещение, което подозираме, че може да е самата погребана камера. Но още не сме отворили тази врата.
- Искам да видя мумията - каза Гроувър, потривайки ръце.
- Когато му дойде времето — каза Барнаби. — Трябва да свършим това, както му е редът.
- Не трябваше да ме викате - каза Гроувър, - докато не намерите мумията. Бях се настроил за мумия.
- Все ще намериш как да се забавляваш дотогава -каза Конуей. Гроувър беше довел със себе си две нови момичета - мълчалива, красива девойка от Хонг Конг и яка, едрогърда германка. Бяха абсурдна двойка, но той явно обичаше разнообразието.
Пиърс седеше до огъня, хванал Лиза за ръка. Последната седмица бяха неразделни. Напрежението помежду им беше се стопило след инцидента.
- В Кайро се опитах да си купя марихуана - продължи Гроувър. - И знаеш ли какво ми казаха? Че било незаконно. Незаконно. Тъпи чалмари. - Обърна се към Пиърс. - Разбрах, че ти си имал премеждия. Сега по-добре ли си?
- Добре е -каза Лиза.
Гроувър премигна, но не каза нищо. Стрелна Пиърс с очи, после се обърна към Конуей:
- Как беше времето?
- Хубаво. Много хубаво. Малко непредвидимо, но така е интересно.
- Колко време ще останете? - попита Барнаби.
- Достатъчно, за да видя мумията - отговори Гроувър. - Просто искам да видя мумията. После мога да умра щастлив.
- Никой не умира щастлив - каза Никос.
Барнаби се наведе над алабастровата ваза. Беше деликатно оформена като лотосова пъпка. Бяха сложили прожектори в преддверието, за да могат да работят.
Барнаби прочете надписа върху вазата:
- Нека твоят Ка живее вечно, нека прикараш милиони спокойни години, ти, който обичаше Тива, седнал с лице, обърнато към северния вятър, и очите ти да съзерцават щастие!
- Много хубаво - каза Никое. - Кой е тоя Ка?
- Ка е душата - каза Барнаби, въртейки вазата в ръце. - А северният вятър е този, който обичайно духа по Нил. Тогава е било така и сега е така.
- Хубаво. Кога ще отворим вратата?
- За другата стая ли? Скоро.
Лорд Гроувър предпазливо вървеше между предметите в преддверието. Това беше първият му шанс да види всичко и не говореше много. Приближи се до еднаквите статуи и се взря в тържествено гледащите им напред лица.
Погледна в краката на едната статуя.
- Какво е това?
- Не пипай! - скара му се Барнаби.
- Нямаше да го пипна - промърмори Гроувър и се дръпна.
- Това са дарове. Маслина и лавър.
Гроувър втренчи поглед в клонките и листата.
- Три хиляди години - каза той. — Забележително.
- Погледна Никос. - Смяташ ли, че са използвали хашиш? Не бих отказал малко три хиляди годишен хашиш.
Никос вдигна рамене.