- Все тая.
- Да, сигурно. Може би там е номерът, нали?
Той се приближи до позлатената колесница и плъзна ръка по златния ръб на едното колело, което беше изписано с йероглифи.
- Какво пише?
- Не пипай!
- Добре, добре.
- Това е колесница - каза Никос.
- За да я използва душата в отвъдното - каза Барнаби. Беше зает да разчита надписа върху малка дървена ракла. Вътре имаше дрехи, внимателно обвити в ленено платно - сандали, огърлици, роби. На места платното беше прогнило, но се разбираше какво е.
- За всичко са помислили, нали?- каза Гроувър.
- Не пипай!
- Господи - Боже! - възкликна Гроувър и пъхна ръце в джобовете. - Този е обезумял.
След това Гроувър говори с Пиърс насаме.
- Какво му е на Барнаби? Не беше такъв.
- Заради гробницата е - каза Пиърс. - Откакто я открихме, стана пълен досадник. Ако щеш вярвай, но през последните няколко дни е нетърпим.
- Никога не бих си помислил.
- Е - каза Пиърс, - донякъде го разбирам.
Гроувър присви очи.
- Какво искаш да кажеш?
- Ами, като имаме предвид какво има вътре - какво е и какво трябва да е било - не може просто да се нахвърлим и да го ограбим, нали?
Лорд Гроувър си помисли, че все пак умее да преценява хората, и каза:
- Не, предполагам, че не.
- Ти си тук отскоро - каза Пиърс - Барнаби ще се отпусне след ден-два и ще ти покажа някои от нещата, които намерихме. Наистина са много интересни.
Пиърс му показа всичко.
Катарама, украсена с червено злато, изобразяваща фараона на колесницата му, как се връща с пленници от победоносна война.
Златна кания, украсена с препускащи коне, в която имаше златен нож с инкрустирана със скъпоценни камъни дръжка.
Камшиче за мухи, изработено от тънко ковано злато, във формата на ветрило. От едната страна бе изобразен царят на лов за щрауси, а от другата - водни птици.
Кутийка за благовония във формата на овален картуш, инкрустирана с лапис лазули. Беше празна. Според Барнаби се използвала само ритуално.
Поставка за крака от синьо стъкло и друга от дърво, на която бяха резбовани образите на враговете на фараона: асирийци, нубийци, либийци и суданци. Малка кутия с тайна ключалка, в която имаше парченце меко дърво и ръчен свредел за палене на огън.
Ръкавици от мека кожа.
Бумеранги с всякакви форми и размери за лов на дивите птици, населяващи блатата по речния бряг.
Малки украсени със скъпоценни камъни статуи на кобра и лешояд, царския символ на Горен и Долен Египет.
Квадратна кутия, инкрустирана със слонова кост, в която имаше обла дървена поставка, закрепена върху пръчка. Според Барнаби това била кутия за съхранение на перуките на фараона.
Удивително сгъваемо легло, което се разгъваше на три. Сигурно за да го използва фараонът на бойното поле.
Изсушена храна - месо и зърно, както и различни семена. Големи делви с вино.
Алабастрови лампи, изкусно украсени с декоративни мотиви - лотос, папирус и други цветя. Една лампа беше изваяна във формата на крокодил.
Лорд Гроувър наблюдаваше внимателно Пиърс, докато му показваше предметите в стаята. Отношението на самия Пиърс към тях му се стори необичайно. В гласа му имаше гордост, докато му разказваше, но не просто гордост от качеството на изработката или от това, че е намерил гробницата. Не беше нито едното, нито другото, или беше и двете. Гроувър не знаеше.
В края на вечерта Конуей се качи при тях и попита Гроувър:
- Харесва ли ти?
- Приказно - каза Гроувър.
- Пък аз си мислех нещо. Човек е бил богат, ама някои неща са били в негова полза.
- Какви например?
- Не е плащал данък общ доход - каза Конуей и се разсмя.
След няколко дни те разбиха гипсовата врата. Първо изрязаха малка дупка, трийсет сантиметра в диаметър, и осветиха вътре с фенерче. Барнаби надникна.
- Какво виждаш?
- Злато. - Той шумно си пое дъх. - Солидна стена от злато.
Продължиха да разширяват дупката. Скоро стана ясно, че стаята е почти изцяло запълнена от голяма златна и сложно гравирана кутия. Едва имаше място един човек да се вмъкне покрай нея, така добре запълваше стаята. След като събориха вратата, Барнаби влезе в помещението и заоглежда гравираните надписи, почука по кутията.
- Позлатено дърво - каза. - Ковчег от позлатено дърво. - Погледна го, преценявайки размерите му.
- Някъде три на пет метра. Саркофагът трябва да е вътре.
Обиколи кутията. Другите го последваха.
- Внимавайте! - каза той. - На пода има разни неща. - Спря, за да вдигне огърлица от полускъпоценни камъни.
- Стаята е ориентирана по посока север-юг - каза той. — Вратата трябва да е някъде, а, да ето я.