- Врата ли? - каза лорд Гроувър. - Я почакай. Трябва да я видя. - Трудно му беше да се натика в пространството между ковчега и стената.
В единия край имаше врати на панти.
- Мислех, че се отваря нагоре - каза Гроувър.
- Не, това е само ковчегът. Самият саркофаг ще се отваря нагоре.
Гроувър кимна. Другите се скупчиха наоколо.
- Е, давай, човече, давай.
Барнаби внимателно освободи кукичката и отвори вратите.
Вътре имаше втори ковчег, покрит с жълт воал и обсипан с маргаритки от чисто злато. Воалът беше закрепен на дървена рамка. Барнаби я отмести и отвори следващите врати.
Още един ковчег.
- Господи - каза Гроувър. Пред този ковчег имаше купчини оръжие и ленени превръзки, спретнато навити на малки вързопчета.
Барнаби строши печатите на третия ковчег и намери четвърти. Като кутийки, които прилягаха идеално една в друга.
- Приближете светлината - каза Барнаби. Гласът му беше напрегнат, от челото до врата му се стичаше струйка пот.
- Този е различен. - Той огледа вратата, на която бе изобразена Изида с вдигнати ръце, предпазваща съдържанието на ковчега.
- Мисля, че е последният.
Той строши печатите. Вратите се отвориха със скърцане, прахта на вековете се вдигна от пантите.
Зърнаха червен камък. Вратите се отвориха по-широко. Саркофагът.
В четвъртия ковчег имаше място да влезе човек. Барнаби пристъпи и обиколи саркофага, който беше квадратен и добре загладен.
- Червен пясъчник - каза той. - Много добра изработка.
- Мумията там ли е? - попита Гроувър.
- Да. Ще има няколко саркофага един в друг, както има и няколко ковчега. Първият вероятно е от позлатено дърво. Вторият може да е от сплав. Последният може да е от чисто злато.
- Хей - провикна се Никос от друга част на стаята.
- Вижте тук!
Другите заобиколиха големия ковчег и отидоха при него.
Нисък отвор водеше от погребалната камера кьм съседно помещение. Входът се охраняваше от огромна статуя на клекнало черно куче е наострени уши и разширени ноздри.
- Анубис - каза Барнаби. - Черният чакал. Той отваря пътищата за отвъдния свят пред мъртвите и надзирава балсамацията. Наричали го Вратаря на Озирис.
Статуята ги гледаше свирепо.
- Не искам да си имам работа с него - каза Конуей. Потупа го по лапата. - Добро куче.
- Да видим какво има в стаята, която пази - каза Барнаби и се вмъкна в отвора. - Анубис отговарял за това даровете, дадени на починалия от оплакваните, да...
- Какво има?
- Влезте и вижте сами.
Никос влезе и подсвирна високо.
- Да - каза Барнаби. — Така си и мислех. Това е съкровищницата.
Нежно вдигна една от многото кутии и сандъци, подредени в стаята.
Беше пълна със скъпоценности.
- Честита Коледа! - каза Конуей. Отвори друг сандък и намери куп златни оръжия и жезли. От чисто злато.
Гроувър се приближи до малка позлатена кутия, в която имаше увита в лен урна. Той махна лененото платно и понечи да вдигне капака.
- Според теб какво има тук? - Урните в преддверието съдържаха редки подправки и масла, тамян и смирна.
- Вероятно - каза Барнаби - вътрешностите на царя.
- О! - той се дръпна от урната, без да -я отвори.
- Откъде знаеш? - попита Пиърс.
- Не знам, но ще видите, че има още три урни, подредени в стаята така, че да образуват квадрат. Вероятно и четирите са канопи, съдържащи вътрешностите на фараона, които са били извадени при балсамацията.
- Отиде до една от урните, вдигна я и посочи фигурата, нарисувана отгоре й. - Хапи, песоглавеца, пазител на белите дробове.
- Вярвам ти - каза Гроувър. - Покажи ми малко скъпоценности.
Следващият сандък, който отвориха, беше красиво инкрустиран и съдържаше пълно писарско оборудване - палитра от слонова кост, малка алабастрова купа, три плочки мастило и тръстиково перо.
Зад сандъците имаше купища мебели, натрупани безредно, за да ги използва царят в задгробния си живот. После много жезли на живота - анкх - от позлатено дърво и многобройни статуетки.
Накрая намериха миниатюрен ковчег във формата на човек, дълъг двайсет сантиметра. Беше от мед и инкрустиран с цветно стъкло. Конуей го отвори и го подаде на Барнаби.
- Царски картуш — каза той, дивейки се на надписа.
- Но с име на жена. Сигурно на царицата.
Конуей намери още един малък предмет, увит в лен. Оказа се друг саркофаг. В него, загърната в още лен, лежеше къдрица кестенява коса.
- Гледай ти - каза той.
- Романтична душа - каза Гроувър.
- Сигурно е на любовницата му - каза Никос.
Пиърс се беше върнал в кутията със саркофага. Любопитно му беше колко е тежък и дали могат да вдигнат капака. Огледа го и се убеди, че ще е доста трудно. Капакът беше изработен от каменна плоча, шест на три стъпки и дебела почти трийсет сантиметра.