Лудост.
Той въздъхна и загледа как влакът спира в поредното градче. Беше отегчен, затова мислеше така. Преди да тръгне от Луксор, си беше взел книга с намерението да я чете по пътя. За щастие Пиърс го беше спрял.
Фелахипите не четяха. Щеше да се набива на очи във влака.
Огледа другите пътници. Жена, която хранеше бебето си, загледана в празното пространство, двама мъже, които разговаряха, смееха се, старец с лице, набръчкано като сушена слива, и тънички глезени, подаващи се изпод робата, който безутешно гледаше в земята. Младо момче с очно заболяване, от което едното му око беше млечнобяло и изпъкнало. (Дарът на Нил - как го наричаха? Трахома.) Бебе, което тихо седеше в скута на майка си, докато мухите пълзяха около носа и устата му.
Във влака беше горещо. Той стисна здраво клетката с пилетата между краката си, за да не ги открадне някой. И през дрехите си усети издутината от скарабея. Беше дреболия, която бе взел от пода на гробницата, личен сувенир без стойност. Това му беше навик - винаги задържаше по нещо за спомен от всяка далавера, по която работеше. Още пазеше таса от колата на Ага Хан.
И скарабеят, макар и красив, беше дреболия. Беше издялан от блед аметист и красиво оформен, но в Египет имаше хиляди скарабеи и десетки хиляди фалшификати.
Дреболия.
Но човек не знае...
Опипа издутината разсеяно и се унесе в сън.
Асуан.
Някога е бил част от Долното царство, най-отдалеченият бастион на цивилизацията, граничният град. От Асуан започваше безкрайната пустиня и шепа смели кервани дръзваха да я прекосят към Нубия, страната на златото. На юг живееха дивите племена на Вават, Артет и Нам, които неведнъж нападали Египет с надеждата да го завладеят, но никога не успели.
По онова време имало два града, също като в Луксор - един за живите и един за мъртвите. Суану, на източния бряг, бил пазарът на града. Остров Елефантина бил духовният център.
Днес Асуан беше малък град по пътя за Хартум, който някога бил център на търговия, изследвания и пазар на роби. Асуан никога не беше загубил значението си, защото първият праг на Нил беше тук, първата голяма пречка пред пътуването с лодки на юг.
Тук Нил беше широк, но плитък, със стърчащи оголени скали и два големи острова по средата, Елефантина и острова на Киченер. Първият беше голям, образуван от черен гранит със странни гладки форми, които от разстояние приличаха на стадо слонове във водата. Киченеровият остров приютяваше дома и тропическите градини на лорд Киченер, английския генерал, който бе превзел и построил наново Хартум, след като въртящите се дервиши на Махди го бяха разрушили през 1885.
Асуан беше разположен в област с отличен гранит и египтяните режеха асуански гранит за всичките си важни паметници и сгради. Камъните се превозваха по течението на реката, за да се използват за големите храмове; един огромен обелиск все още се виждаше в края на града. Ако го бяха извадили, той би бил най-големият единичен каменен блок, използван от египтяните. Смяташе се, че тежи хиляда тона. Три страни от колоната бяха изрязани, преди в камъка да бъде открит дефект, който го правеше безполезен.
Никос не беше идвал в Асуан след войната и беше смаян от промените. Бял и блестящ, новият хотел „Катаракт“ се издигаше на Елефантина, други модерни хотели бяха разположени на източния бряг. Градът имаше нов, процъфтяващ облик. От разговорите, които дочу по улицата, разбра, че тук има два нови университета.
Но истинският източник на пари не можеше да се сбърка - язовирът. Асуан беше процъфтяващ град, забогатял от парите, донесени от работниците по язовира, намиращ се на седем мили южно от града. Започнат през 1960, язовирът даваше работа на трийсет и три хиляди работници на три смени. С наближаването на лятото повечето работа се вършеше нощем под светлината на прожектори.
Той тръгна по брега на реката, понесъл кокошките на главата си. Тук беше по-хладно, отколкото в Луксор и силният бриз държеше мухите настрана. Той погледна завързаните за кея фелуки, платноходки с триъгълни платна. Имаше всякакви форми и размери и с различна степен на занемареност.
Довечера, помисли си той. Довечера.
Когато се спусна нощта, пазарът оживя и той продаде кокошките си без проблем. За вечеря яде фул, национално ястие от бакла в олио с надеждата да не му стане лошо.
Пазарът беше космополитен. Докато го обикаляше, той се почувства сякаш е в Египет на бъдещето, нова страна, по-осъзната политически, по-просперираща и горда. Забелязваше дребни неща-бръснарница с изрязани от вестник снимки на Насър по стените, сергия с книги и списания на чужди езици, студенти, които разпалено говорят за философия, чужденки, които пазаруват, особено едри червендалести жени с пазарски мрежи.