Зачуди се какви са, но после чу на какъв език говорят. Бяха рускини, жените на инженерите, които работеха по язовира. Асуан беше руска колония с пет хиляди техници, които живееха там, обясни му един търговец на килими.
Египет се променя, помисли си той.
Към десет той се върна на брега на Нил и тръгна покрай фелуките. Неколцина моряци стояха до лодките си, пушеха и тихо си говореха, иначе районът беше пуст. Той избра една лодка, необичайно голяма и здрава на вид. После легна на земята и се престори на заспал.
- Да ви кажа - започна лорд Гроувър, докато седяха край вечерния огън, - чух една забележителна история, докато бях в Танжер.
Другите го погледнаха.
- Случайно се запознах с някакъв роднина на лорд Карнарвън и той описа два инцидента, които се случили, когато Карнарвън умрял. Починал от ухапване на насекомо тук в Египет.
- Комар - каза Барнаби. - Отведен бил в Кайро и починал там.
Гроувър кимна.
- Тогава се вдигнала голяма шумотевица за проклятието на фараоните.
- Не ми казвай, че...
- О, разбира се, че не вярвам. Но историите са интересни. Изглеждало, че той се оправял след ухапването, когато развил пневмония и умрял през април. Разказват, че в точния момент на смъртта му всички светлини в Кайро угаснали за няколко часа. Алънби бил върховен комисар по това време и разследвал спирането на тока. Не открил логично обяснение.
Пиърс вдигна рамене.
- Не сте чули всичко. В Англия кучето на Карнарвън извило жално и умряло в същия миг като господаря си в Египет.
Той се облегна, скръсти ръце и зачака.
- Притеснен ли си? - попита Конуей.
- Разбира се, че не - каза Гроувър. - Просто заинтригуван.
- Имаш ли куче?
- Не.
- Значи си в безопасност - каза Конуей.
Гроувър отпи от джина си.
- Кажи ми - каза Конуей, - проклятието само на богатите ли действа, или покосява и бедните?
Гроувър изсумтя презрително и запали пура.
- Няма основание за това - каза Барнаби. - В никоя от гробниците не пише нищо за проклятие на фараоните. По религиозните паметници има няколко неясни предупреждения за живите, които нарушават покоя на мъртвите, но не и смразяващи кръвта проклятия. Когато Карнарвън умрял през 1923, журналистите се нахвърлили на историята и я интерпретирали, както им скимне.
- Съжалявам за което - каза Пиърс.
- Когато гробницата била открита — продължи Барнаби, - се вдигнал страхотен шум. Това била първата сериозна археологическа находка във времето на масовите комуникации, радиото и вестниците. Репортерите направо наводнили мястото - както и посетителите, по четири хиляди месечно. Картър получавал по петнайсет странни писма на ден, веднъж се пошегувал, че получил писмо, в което го питали дали информацията в гробницата ще хвърли светлина върху войната в Белгийско Конго.
- Кога е било това? - попита Пиърс.
- През 1923.
- Нищо не се е променило - каза Лиза.
- В тези гробници, разбира се, се пазят някои неща - каза Барнаби. - Например жито. Чували ли сте за мумиевото жито? След две или три хиляди години можеш да го засееш и то ще покълне.
Гроувър пак изсумтя.
- Но не бих се притеснявал за проклятието - каза Барнаби. - Няма такова нещо. Разбира се - добави той, -двайсетдуши, свързани с гробницата на Тутанкамон, умрели при загадъчни обстоятелства. Но иначе...
- Какво? Какво каза?
- Двайсет души, каза двайсет души - поясни Конуей.
- Двайсет - повтори лорд Гроувър.
- По-добре се радвай на живота, докато можеш.
Лорд Гроувър се изправи.
- Смятам, че си прав.
Върна се в палатката си. Скоро след това чуха кикотене.
Пиърс се обърна към Барнаби.
- Сещаш ли се за урните, в които каза, че били вътрешностите на царя? Защо са го правили?
Барнаби се усмихна, явно доволен от въпроса.
- Това било част от процеса на балсамация. Думата мумия например идва от арабската дума мумиях, която означава битум или еврейска смола. На определени места тази смола сълзи от скалите. В Персия има планина, наричана „мумиева“. Египтяните добивали природни ресурси от много голяма територия. Вадели злато и мед от Палестина още преди пет хиляди години.
- За нас, разбира се, мумия означава запазено тяло. Естествените условия понякога също могат да го запазят.