Никос беше изкарал лодката на брега по-рано вечерта. Сега ги чакаше, пушейки. Пиърс извади сандвич и му го подаде.
- Лиза си помисли, че може да поискаш това - каза той.
- Права е - каза той и го захапа.
- А аз си помислих, че може да поискаш това - каза лорд Гроувър и му подаде бутилка алкохол.
- Господи! - Той глътна шумно, после остави бутилката. - Метакса! Откъде я намери?
- От Атина. Взех я на връщане.
Никос отново отпи.
- Как мина пътуването? - попита Пиърс.
- Скучно.
- Проблеми да намериш лодката?
Никос се замисли за момчето и скарабея. Сви рамене.
- Не.
- Добре. По-добре да товарим веднага, преди някой да ни види.
Имаше седем големи кашона, всичките тежки. Отне им почти половин час да ги натоварят във фелуката, която скърцаше и стенеше при всяка нова тежест. Пиърс метна опърпано одеяло върху стоката и отстъпи към брега.
- Май това е всичко. Внимавай, защото тези кашони струват много пари.
Никос кимна и върна бутилката на Гроувър.
- Задръж я, ще ти трябва.
Никос им махна:
- Ще се видим в Кайро.
- Виж - каза Гроувър, - искаш ли пушка?
- Не. За какво ми е?
- За да застреляш някого - каза Гроувър.
- От кръвта се потискам.
- Колко има до Кайро? - попита Пиърс.
- Десет дни, може би дванайсет.
- Помниш ли плана?
- Помня.
- Успех.
- Благодаря.
Оттласнаха лодката и наблюдаваха как платното се издига, то беше мъртвешки сиво на лунната светлина. Никос им помаха за последно.
Те се върнаха в лендроувъра.
За Никос дните течаха в тихо еднообразие. Нищо не се случваше, нищо е не се променяше. Фелуката му се носеше бавно по течението на реката покрай големите градове Кус и Кена и по-малките селца Хузам, Санхур, Данфик, Абнуд. Той премина през пустинята, която започваше рязко там, където свършваше зеленината, и мина покрай пеещите работници в полята. Жътвата на захарната тръстика, памука, ечемика и зърното бе започнала, за да изпревари разлива през юни. Беше време на усилена работа, въпреки че той едва я забелязваше. Пейзажът сякаш с лекота отнемаше дребните постижения на хората.
Още по-надолу трафикът по реката се усили. Лодките станаха по-големи и по-широки. Моряците ги наричаха нагар. Натоварени така, че планширите се подаваха на сантиметри над водата, те често засядаха, събитие, съпроводено от диви караници на борда и много викове.
Вечер Никос винаги спираше. Искаше да бъде свеж по време на плаването през деня, нямаше да е добре да потъне с цялото съкровище на борда. Когато слънцето залезеше, той гледаше как моряците, пъргави като маймуни, се катерят по мачтите и свиват платната в здрача.
Когато си лягаше, подпираше краката си на кашоните със злато. Приятно усещане. Забрави за скарабея.
В лагера петте дни преди завръщането им в Кайро бяха спокойни. Опаковаха багажа и си говореха. Барнаби ги забавляваше с истории за фараони, анекдоти за любов и война, честност и алчност. Запасът му беше неизчерпаем, паметта - безпогрешна.
- Знаете ли - каза той една вечер, - че и в древността е имало мародери и са ги залавяли.
- Не ми се слуша за това - каза Конуей.
- Всъщност е много интересно.
- Обесили ли са ги?
- Не.
- Разкъсали са ги на парчета?
- Не.
- Удавили са ги? Изгорили са ги на клада?
- Не.
- Разминало ли им се е?
- Да, очевидно.
- Разкажи тогава.
- Ами - започна Барнаби - имало един мъж на име Песер, кмет на Източна Тива, който живял по времето на Двайсетата династия под управлението на Рамзес IX. Той имал съперник, Певеро, и разбрал, че Певеро ограбва гробници - десет царски гробници, за да бъдем точни. Така че Песер го издал на губернатора на региона и губернаторът изпратил отвъд реката в некропола официална комисия, която да разследва и да провери обвиненията. Изглежда, че комисията била подкупена. Тя заключила, че била ограбена само една гробница, а не десет и организирала специална протестна демонстрация срещу неоснователните обвинения на Песер. Паверо се измъкнал безнаказано. Някои смятат, че самият губернатор вземал част от плячката.
- Звучи модерно - каза Конуей. - Може би и за нас още има надежда.
- Но това не е краят. Песер така се ядосал, че заплашил да отиде да се жалва право при Рамзес. Губернаторът много се разтревожил - това било нарушение на установения бюрократичен ред - така че дал Песер на съд. Осъдили го за лъжесвидетелство, бедния човек.
- Все по-модерно - каза Конуей.
- Разбира се, не всички мародери се измъквали. Няколко години по-късно хванали осем мъже, които ограбили мумиите на един фараон и жена му.