- И какво станало с тях? - попита Пиърс.
- Били бедняци - каза Барнаби. - Каменоделец, роб, селянин, носач на вода.
- Нямали връзки — каза Конуей.
- Боя се, че не.
- И им хвръкнали главите?
- Хвръкнали.
Конуей се обърна към Пиърс:
- Ние с какви връзки разполагаме?
- Недостатъчно.
- Така си и мислех, че ще кажеш. Винаги ще кажеш нещо мило и ободряващо.
- Я кажи - каза Пиърс - как са хванали тези мародери?
Барнаби се усмихна.
- Не знаем. Историята мълчи.
В нощта, преди да тръгнат за Кайро, посетиха гробницата за последен път. Барнаби избра предмет, достоен за музейните чиновници - огледало с дръжка от чисто злато с името на цар Мекетенре.
На излизане от гробницата Конуей спря в най-външната камера.
- Минутка.
- Какво има?
- Ъъъ, дай ми лоста.
- Защо — попита Пиърс.
- Просто го дай.
Пиърс му го подаде. Конуей бързо отвори вратата в пода и погледна към струпаните тела на робите в долната камера.
- Какво правиш?
- Сбогувам се. Някакъв проблем?
Този път Пиърс не можеше да разбере дали той се шегува или не.
След миг Конуей скочи в стаята. Разходи се между сгърчените тела.
- Смяташ ли, че те са вярвали във всичко това? -попита той, вдигайки очи към Барнаби. - В цялата религиозна част?
- Сигурно - каза Барнаби. - Някои от строителите на гробниците са били много набожни.
- Надявам се. - Той погледна телата. - Надявам се вие, приятели, да сте били набожни. Ако сте били, всичко е наред. Имате право да вярвате в каквото си искате. Може да сте си мислели, че правите нещо добро тук, а? - Той се усмихна. - А може и да не сте.
Той се наведе и вдигна черепа на едно тяло, което се бе разложило напълно с изключение на скелета.
- Извинявай - каза той, отделяйки черепа от гръбнака. - Видя ли, не те заболя.
Той погледна Пиърс и вдигна черепа в ръка. Очните орбити бяха празни, носът - черна дупка, озъбената челюст им се хилеше.
- Искаш ли да ти кажа нещо за последната гробница? - попита той Пиърс. - Гледай сега.
Почука по белия череп.
-Това е последната гробница, човече. Ей тук е и ти си погребан в нея цял живот. Не можеш да избягаш.
В стаята горе настъпи мълчание. Барнаби и Пиърс се спогледаха смутено.
Накрая Барнаби се разсмя:
- За какво говори той?
- Не знам - каза Пиърс.
Когато се върнаха в лагера, бе станало късно. Решиха да пийнат по едно преди лягане и отидоха в палатката с провизиите.
Когато наближиха, навън се стрелна сянка и хукна през пустинята под светлината на луната. Видяха развяваща се роба.
- Хей!
Конуей хукна след човека.
- Снимките! - каза Пиърс. - Снимките на гробницата са в палатката с провизиите.
Мислеше усилено. Ако мъжът бе видял снимките, щеше да се наложи да го убият. Нямаше друг изход.
Конуей го настигна и го хвана.
Пиърс влезе в палатката с провизиите и погледна малкия сейф, в който държаха и снимките. Не беше разбит, поне не личеше.
Бързо се огледа. Всичко друго изглеждаше на мястото си. И алкохолът беше налице.
Излезе навън. Конуей водеше човека. В тъмното видяха, че е арабин, върлинест с големи мустаци, мършав и треперещ от страх. Очите му бяха ококорени, молещи.
- Ето го нашия човек — каза Конуей. - Не беше проблем да го догоня, защото се беше натоварил с това.
- Той хвърли нещо на пясъка.
- Какво е това?
- Виж де - каза Конуей.
Пиърс погледна-две консерви супа.
- Това ли е всичко?
- Това е - каза Конуей.
- Господи!
Пиърс погледна Барнаби.
- Говори с него. Кажи му, че искаме обяснение или утре сутрин ще плува по лице в Нил. Изкарай му ангелите.
Барнаби бързо заговори на арабски. Мъжът не каза нищо. Езикът му висеше навън като на куче. Барнаби каза нещо рязко и мъжът отговори със запъване.
- Той е от едно село на север, близо до Камула. Казва, че е чул, че оттук лесно се краде храна. Други вече го били правили нощем. Казва, че досега не е идвал.
- Ако бяхме изхранвали района, щяхме да забележим - каза Пиърс. - Лъже.
Барнаби пак заговори грубо. Мъжът изстена, после отговори.
Барнаби направо му изръмжа. Мъжът се олюля и падна на колене.
- Какво става?
- Признава, че е само той. Признава, че е бил тук миналата седмица.
И Пиърс си спомни кобрите.
- Тогава какво е взел?
Бърз въпрос и неуверен отговор.
- Боб.
Пиърс изведнъж се почувства уморен.
- Кажи му да стане. Кажи му, че ще му дадем още една консерва супа, ако стане и си отиде.
Мъжът се изправи внимателно, като държеше двете консерви. Очите му се стрелкаха между тримата мъже.