И побягна.
Пиърс въздъхна.
Конуей каза:
- Не е видял снимките?
- Не. Проверих.
- Ъъъ, щеше ли да го убиеш, ако беше видял снимките?
Пиърс поклати глава.
- Не знам.
Самолетът ги издигна високо над долината на Нил. Оттук тя беше просто кална лъкатушеща вада през безкрайната пустиня, малко заобиколено от зеленина поточе, отвъд което се простираше безграничната пустош, където нищо не можеше да оцелее.
- Никога няма да свикна - каза Лиза, загледана през прозореца.
Пиърс кимна.
- Напоследък не говориш много. Винаги ли си толкова кисел?
- Ще се забавляваме ли в Кайро?
- Ще се скъсаме от забавления в Кайро.
Барнаби стоеше и се мръщеше пред вратата на Отдела по старините в Музея в Кайро. Беше се отбил да се види с Варезе, но секретарят му каза, че в момента господин Варезе отсъства.
- Къде е? - попита Барнаби.
- В Луксор, разбира се - отговори изненадано секретарят.
Барнаби не знаеше защо, но тази информация го разтревожи. Варезе със сигурност си имаше причини да ходи в Луксор. Можеше да е свързано с туристически проблеми или с немската концесия на Долината на царете. Или с какво ли не друго.
И все пак го тревожеше.
- Обещаха ми стая с изглед към реката - обърна се лорд Гроувър към мъжа на рецепцията. — Обещаха ми.
Мъжът безпомощно вдигна рамене.
- Дадохме ви много хубава стая с изглед към площад „Освобождение“. Там светлината е отлична и...
- Не ме интересува светлината. Искам гледка към Нил.
- Съжалявам, сър. В момента сме пълни и се боя, че...
- Не се бойте - Гроувър плъзна десет египетски паунда по плота. - Не бих искал да се боите.
Мъжът погледна парите, без да помръдне. Облиза устни. Гроувър мълчаливо добави още пет паунда.
- Мисля, че може да се уреди.
- Сега?
- Разбира се, сър. - Той сръчно прибра парите.
- Успях —каза Гроувър, влизайки в стаята на Пиърс. Пиърс стоеше до прозореца и гледаше Нил през бинокъла си.
- Няма проблем.
- Бръмбари?
- Не. Очевидно смятат, че може да ми се вярва.
- Добре - каза Пиърс. - Това значи, че имаме три стаи с изглед към реката - моята, твоята и на Алън. Все някой ще го види.
- Надявам се. - Гроувър погледна леглото на Пиърс и вдигна една обица. Огледа я и я пусна обратно - Да ти се намира нещо за пиене?
- Единайсет сутринта е.
- Това не е отговор на любезен въпрос.
- Скоч в банята - каза Пиърс. През бинокъла си виждаше моряците във фелуките по реката.
- Скоч в банята? Скоч в банята?
- Да - каза Пиърс. - И чаши.
- За какво?
- За да пием от тях.
Гроувър поклати глава.
- О, Робърт, Робърт. Боя се, че от теб никога няма да излезе приличен англичанин. В банята... за бога.
- Че кой иска да бъде англичанин?
От банята се чу звън на стъкло и шум от наливане на течност.
- Ами помислих си...
Последва неловка пауза. Гроувър се върна в спалнята.
- Ами, всъщност искам да кажа, че...
Още една неудобна пауза. Пиърс продължи да се взира през бинокъла. Чуваше как Гроувър се разхожда из стаята.
- Е, имам определен дълг, за който да се погрижа.
- Ти си се справил завидно с този дълг, ако се съди по външния ти вид.
- Вие американците - тъжно каза Гроувър - сте такива любители на грубите забележки. Честно казано не разбирам тя какво вижда в теб.
- О, за това става дума значи.
- Да. - Гроувър си пое дълбоко дъх. - Сега би ли свалил тоя проклет бинокъл, за да поговорим?
Пиърс свали бинокъла, наля си чаша скоч и седна на леглото. Видя обицата, беше на Лиза. Пъхна я в джоба си.
- Робърт, страхувам се, че трябва да те попитам за намеренията ти относно личната ми секретарка.
Пиърс почти се задави с питието си.
- Какво?
- Много добре ме чу - каза Гроувър и изправи гръб.
- Не смяташ ли, че въпросът е между мене и нея?
- Робърт, това момиче ми е почти като дъщеря.
- Няма нужда да се грижиш да нея в това отношение.
Гроувър въздъхна.
- Тя ми е много скъпа. Знаеш, че нямам свои деца. Когато се женех за всяка от трите си жени, се надявах това да се случи, но колкото по-добре ги опознавах, толкова по-малко исках от съюза ни да се роди каквото и да било. Ужасни създания бяха това жените ми. Истински харпии. Лили беше различна.
- Лили?
- Майката на Лиза. Лили Кастелани.
Името му прозвуча познато. Лили Кастелани беше френско-италианска графиня, писъкът на довоенен Лондон, най-елегантната, най-изтънчената домакиня, най-желаната жена в града.
- О - каза Пиърс. - Тя знае ли?
- Лиза? Не, разбира е. Тя мисли, че родителите й са загинали в лондонския пожар. Всъщност майка й загина. Тя беше красива жена.