Сякаш мина цяла вечност.
Пиърс запали цигара и внезапно му се докашля. Господи, не сега. Преглътна с мъка и се овладя.
На улицата нямаше никой. После през три пресечки се появи полицай. Приближаваше се.
Какво правеше Конуей там?
Полицаят вървеше към него. Вече беше през две пресечки. Пиърс ясно виждаше униформата му на уличното осветление.
Конуей се изправи в колата и се настани зад кормилото. Таксито оживя с ръмжене. Той даде на скорост и профуча зад ъгъла.
Полицаят продължаваше право напред. Не беше забелязал нищо. Пиърс стоеше на ъгъла и чакаше. Пушеше и се опитваше да изглежда безгрижен.
Иззад ъгъла се появи фиатче, на три пресечки от него. И ускори.
- Такси!
Червените стопове светнаха.
Пиърс се качи на задната седалка.
- Сахиб? - каза Конуей.
- Да изчезваме оттук.
И, разбира се, те се изгубиха. Беше естествена последица от заплетения като лабиринт град и табелите на арабски. След почти половин час спряха на Мидан ел-Тахрир, площада на освобождението.Там кипеше живот дори през нощта. Тролеи и автобуси ръмжаха по колелото, разхождаха се пешеходци, говореха, спореха или стояха пред малките сергии за прясно изцеден плодов сок.
Пиърс видя Барнаби.
- Ето го.
- Къде?
- Завий надясно.
Конуей го направи. Пиърс слезе и помаха на Барнаби да дойде.
- Слушай - започна Барнаби, - не можем да вярваме на шофьора...
После видя Конуей.
- О.
- Какво „о“ бе? Само това ли ще кажеш на човека, който те снабди с тази невероятна машина? „О“?
- Извинявай - каза Барнаби и се пъхна в таксито. Пиърс се качи след него и затвори вратата. Потеглиха.
- Защо такси?
- Защото - обясни Пиърс - е най-малко вероятно това превозно средство да бъде спряно през нощта. Ти си археолог, аз съм твой приятел. Искаме да видим пирамидите на лунна светлина. Как да стигнем? С такси, естествено.
- Трудно ли го откраднахте?
- Не - каза Конуей. - Аз съм стар джойрайдър. Сега накъде да карам?
- Завий надясно - каза Барнаби. - Аз ще те насочвам.
- Гледай да се движим по малки улички - каза Пиърс.
Таксито отпраши в нощта.
На шестнайсет мили на юг те подминаха заспалото село Бадршейн и продължиха към Масгун. Пътят беше ограден от финикови палми, нямаше движение, с изключение на няколко магарешки каручки, които се прибираха в селата си за през нощта.
- До Масгум пътят върви покрай реката - каза Барнаби. - Сега намали.
Подминаха камила, която си седеше край пътя.
Барнаби гледаше реката. Нощта беше тъмна.
- Намали.
Изведнъж видяха лодка, завързана за брега.
- Там.
Конуей отби от пътя към пясъка. Никос седеше в лодката.
- Време беше.
- Дойдохме възможно най-бързо - каза Пиърс.
- Кой щипна таксито?
- Не мога да те лъжа - каза Конуей.
- Добра работа. - Той се изправи. - Такси. Много умно.
- Да разтоварим - каза Барнаби, оглеждайки се нервно.
След половин час кашоните бяха натоварени в багажника и на задната седалка. Конуей беше свалил галабата. Щеше да шофира Никое, в случай че ги спреше полиция. Той говореше арабски.
- Какво ще правим с лодката? - попита Барнаби.
- Ще я оставим — каза Никое. - Какво друго?
Включи на скорост и обърнаха на запад към пустинята.
14. Склад
Пред Дашур таксито тръгна на север към обширния некропол в Сахара, най-голямото гробище на Древен Египет, пет мили дълго и четвърт миля широко, което се простираше край реката. Тук в пустинята имаше буквално стотици пирамиди и мастаби, подземните гробници на придворни.
Барнаби седеше на предната седалка, разпънал голяма карта на коленете си. Осветяваше я с фенерче и даваше инструкции на Никос.
- Пред нас е пирамидата на Шепсескаф. Това е на Пепи II.
Пиърс седеше на задната седалка и държеше един от кашоните.
- Охранява ли се през нощта?
- Да - каза Барнаби. - Колко е часът?
- Почти полунощ.
- В полунощ минава въоръжен патрул. Обикалят с лендроувър - каза Барнаби. - По-добре изключи фаровете.
- Ще трябва да карам бавно.
- Давай на къси - каза Пиърс.
Фиатът забави.
- Почти стигнахме - каза Барнаби. - Още няколкостотин метра.
След малко каза:
- Паркирай зад онази дюна там. Вече може да спрем.
Двигателят млъкна. Чуваха вятъра.
Барнаби слезе от колата и се огледа.
- Там е - каза и посочи на запад.
- Нищо не виждам - каза Конуей, присвивайки очи.