19. Добри новини
Варезе изчака няколко минути, преди да продължи. Очевидно се наслаждаваше на момента и Гроувър го мразеше заради това. Накрая директорът каза:
- Не беше нищо особено. Крадците бяха чиста измет, обикновени скитници. Наистина е забележително, че са успели да снимат гробницата и да напишат на английски писмото, което ни бе изпратено. Снимките и писмото са доста добре направени. Човек би си помислил, че всичко е замислено от професионален археолог.
Гроувър се беше окопитил и каза:
- Колко любопитно.
- Естествено — продължи Варезе, - всичко това създава сериозно главоболие на правителството. Нито писмото за откупа, нито успешното ни справяне с престъпниците ще бъде публично обявено. Да обявим, че някакви дребни крадци са открили гробница, не е в интерес на... да кажем на националния ни имидж. Сигурен съм, че разбирате.
Гроувър се намръщи. Не разбираше нищо.
- Защо ми казвате всичко това?
- Защото се надявах, че можете да ми помогнете.
- Ще направя всичко по силите си.
- Щедростта ви е прословута - усмихна се Варезе.
- Ние сме много благодарни. Виждате ли, престъпниците умряха, без да разкрият къде е скрито съкровището. Знаем, че техният ръководител е още на свобода, и дискретно разпространихме вестта, че ако той ни разкрие скривалището с анонимно писмо, няма да го преследваме. — Варезе се изкиска. — Не се съмнявам, че скоро ще получа такова писмо. В момента човекът сигурно се тресе от паника.
- И аз така мисля - каза Гроувър, нервно потривайки длани.
- Това обаче не решава проблема с гробницата. В момента правителството разполага с малко средства за изследване на нови паметници. Новото откритие е проблем за финансирането.
- Разбирам.
- Това, от което правителството има нужда, е човек със значително лично състояние и хуманистични убеждения, който е склонен да поеме разходите по експедиция, която да намери гробницата.
- Аха.
- Естествено, ако бъдат открити големи съкровища, средствата ви ще бъдат напълно възстановени, също като при Карнарвън.
- Това е много мило.
- И, разбира се, всички участници ще се покрият със слава...
- Предполагам.
- Освен парите има още един проблем. Трябва ни група специалисти, които да свършат работата. Ние сме в доста деликатно положение. Информирани сме за съществуването на гробница. Но нима можем да извикаме експерти от цял свят, без да събудим любопитство и да повдигнем неудачни въпроси? Как ще се оправдаем, че знаем за гробницата, преди да сме започнали да я търсим?
- Сериозен проблем.
- Така е - каза Варезе, кимайки мъдро. - Така е.
- Вие сте в ужасно затруднение. Какво предлагате?
- Питах се за групата, която сега така щедро подкрепяте - експедицията на професор Барнаби. Дали ще може да се отклони от настоящия си проект, за да търси гробницата?
Лорд Гроувър въздъхна.
- Съмнявам се. Професор Барнаби и екипът му са така отдадени на работата си, не мисля, че биха искали да я изоставят след многото вложени усилия.
- Може би ще успеете да ги убедите.
- Надценявате влиянието ми, сър.
- Помислете си - каза Варезе. - Ще бъдат признати за откриватели на нова египетска гробница! Светът ще ги аплодира. Ще получат най-високи похвали. Със сигурност ще успеете да направите примамливо предложение, нали?
- Е, щом е така...
- Писмото за откупа се пази в тайна - каза Варезе. -Престъпниците са екзекутирани. Никой не знае истинската история освен нас. Защо не вземете снимките със себе си и не ги покажете на Барнаби? Мисля, че ще го развълнуват.
Гроувър взе плика и го пъхна в джоба на ризата си.
- Ще опитам, въпреки че се съмнявам, че ще успея да променя решението на професор Барнаби. Той е специалист, а аз не съм, а вашият план е толкова... толкова е, честно казано, невероятен.
- Значи аз ще отида в Луксор и сам ще говоря с него.
- Това е прекрасна идея!
Варезе се усмихна.
- Смятате ли, че ще се получи.
- Ако вие не успеете - каза Гроувър, — значи никой не може.
Седяха навъсени около лагерния огън, почти не разговаряха, от време на време поглеждаха военните. Беше късен следобед. По-рано през деня Пиърс бе говорил с Али Чампс.
- Какво става? — бе попитал, сочейки войниците.
- Нищо.
Това беше вярно съвсем буквално. Военните стояха там с пушки на рамо, пушеха и си говореха.
- Защо са тук?
- Чакаме заповеди.
- Заповеди? Какви заповеди?
- От Кайро - каза Али и му обърна гръб. Не разбраха нищо повече.