— Кълна се в тези посмъртни маски! По-скоро ще убия и нея, и себе си!
Щом каза това, втурна се и като извика още веднъж на Авъл: „Чакай ме!“, изхвръкна като луд от атриума и се спусна към Петроний, разблъсквайки минувачите по пътя си.
А Авъл се върна у дома си с малко надежда. Той предполагаше, че ако Петроний е накаран от цезаря да отвлече Лигия, за да я дадат на Виниций, Виниций ще я доведе пак в дома им. Най-после не малка утеха бе за него и мисълта, че Лигия, ако не бъде спасена, ще бъде поне отмъстена и чрез смъртта защитена от позор. Вярваше, че Виниций ще изпълни всичко, което обеща. Видя неговата ярост и познаваше сприхавостта му, която бе вродена на целия този род. А и той сам, Авъл, при все че обичаше Лигия като роден баща, би предпочел да я убие, отколкото да я предаде на цезаря, и ако не се страхуваше за сина си, последния потомък на рода, непременно би сторил това. Авъл беше войник, за стоиците не знаеше почти нищо, но по характер не се отличаваше много от тях — за неговите разбирания, за неговата гордост смъртта беше по-добра от позора.
Върна се в къщи и успокои Помпония, вдъхна й своето упование и двамата почнаха да чакат известия от Виниций.
Понякога, когато в атриума отекнеха стъпките на някой от робите, те мислеха, че това е може би Виниций, който води любимото дете, и бяха готови да ги благословят от все сърце. Но времето минаваше и никаква вест не идваше. Чак вечерта се обади чукчето на вратата.
След малко влезе роб и предаде писмо на Авъл. Старият военачалник, при все че обичаше да проявява самообладание, го пое с малко разтреперана ръка и започна да го чете толкова стремително, сякаш ставаше въпрос за целия му дом.
Изведнъж лицето му потъмня, сякаш на него бе паднала сянката на прелитащ облак.
— Чети — рече той, обръщайки, се към Помпония.
Помпония взе писмото и прочете:
„Марк Виниций поздравява Авъл Плавций. Всичко, което е станало, станало е по волята на цезаря, преклонете пред нея глави, както се прекланяме аз и Петроний.“
Настъпи дълго мълчание.
VI
Петроний беше у дома си. Вратарят не посмя да задържи Виниций, който влетя в атриума като буря като узна, че ще намери господаря в библиотеката, със същия устрем се втурна в библиотеката. Завари Петроний да пише, изтръгна тръстиката от ръцете му, счупи я, хвърли я на земята, след това впи пръсти в раменете му и приближавайки лицето си до неговото, запита с хриплив глас:
— Какво си направил с нея? Де е тя? Но изведнъж стана нещо изумително. Гъвкавият и изнежен Петроний хвана впиващата се в рамото му ръка на младия атлет, после хвана и другата и като държеше и двете заедно в едната си ръка като в железни клещи, рече:
— Аз само сутрин съм немощен, а вечер се връща някогашната ми пъргавост. Опитай да се изтръгнеш. На гимнастика трябва да те е учил тъкач, а на обноски — ковач.
На лицето му не се виждаше дори гняв, само в очите му трепна някакъв светложълт проблясък на смелост и енергия. След малко той пусна ръцете на Виниций, който стоеше пред него унизен, засрамен и разярен.
— Имаш стоманена ръка — каза той, — но кълна се във всички богове на ада, че ако си ми изменил, ще забия ножа в гърлото ти дори и в покоите на цезаря.
— Да поговорим спокойно — отговори Петроний. — Както виждаш, стоманата е по-силна от желязото и макар че от едната ти ръка могат да се направят две мои, няма защо да се боя от тебе. Но твоята грубост ме огорчава и ако човешката неблагодарност все още би могла да ме учуди, бих се чудил на твоята неблагодарност.
— Къде е Лигия?
— В лупанариума, тоест в дома на цезаря.
— Петроний!
— Успокой се и седни. Помолих цезаря за две неща и той ми ги обеща: първо, да вземе Лигия от дома на Авъл, второ, да ти я даде. Няма ли там някъде в гънките на тогата ти нож? Може би ще ме прободеш? Но аз те съветвам да почакаш няколко дена, защото ще те откарат в затвора, а в това време Лигия би се отегчавала в твоя дом.
Настана мълчание. Виниций гледа известно време Петроний с изумени очи и каза:
— Прости ми. Обичам я и любовта заслепява ума ми.
— Удивявай ми се, Марк. Онзи ден казах на цезаря така: моят сестриник, Виниций, така се е влюбил в някаква мършава девойка, която се отглежда в семейството на Авъл, че домът му се е превърнал на парна бавя от въздишки. Ти (казвам), цезарю, нито пък аз, които знаем какво е истинска хубост, не бихме дали за нея и хиляда сестерции, но това момче винаги е било глупаво като теле, а сега е оглупяло напълно.
— Петроний!
— Ако не разбираш, че казах това, за да бъде Лигия в безопасност, готов съм да повярвам, че съм казал истината. Аз втълпих на Меднобрадия, че такъв естет като него не може да смята подобно момиче за хубавица. Нерон, който досега не смее да гледа другояче освен през моите очи, не ще открие у нея красота, а щом не намери, не ще пожелае Лигия. Трябваше да се осигурим срещу маймуната и да я водим за носа. Сега не той, а Попея ще разбере колко красива е Лигия и, разбира се, ще се постарае колкото може по-скоро да я отстрани от двореца. А аз продължавах небрежно да настройвам Медната брада: „Вземи Лигия и я дай на Виниций! Имаш право да сториш това, защото тя е заложница, а като постъпиш така, ще оскърбиш Авъл.“ И той се съгласи. Нямаше ни най-малка причина да не се съгласява, още повече, че му дадох случай да тормози порядъчни хора. Ще те направят правителствен пазач на заложницата, ще предадат в твоите ръце това лигийско съкровище, а ти пък, като съюзник на храбрите лигийци и верен слуга на цезаря, не само не ще разпилееш съкровището, но ще се постараеш то да се умножи. Цезар, за да се спази външно приличието, ще я задържи няколко дена в дома си, а после ще я изпрати в твоята инсула, щастливецо.