Петроний я загледа и тя му се стори много красива. След малко, когато тя го загърна с тогата и почна да я надипля, като от време на време се навеждаше, за да удължава гънките, той забеляза, че нейните рамене имаха чудесен цвят на бяла роза, а гърдите и плещите й — отблясък на седеф или алабастър.
— Евника — каза Петроний, — тук ли е човекът, за когото си споменала вчера на Тирезий?
— Тук е, господарю.
— Как се казва?
— Хилон Хилонид, господарю.
— Кой е той?
— Лекар, мъдрец и гадател, който знае да чете хорските съдби и да предсказва бъдещето.
— И на тебе ли ти е предсказал бъдещето?
Евника пламна в руменина, която порозови дори ушите и шията й.
— Да, господарю.
— И какво ти предрече?
— Че ще ме сполети болка и щастие.
— Болката те сполетя вчера от ръката на Тирезий, значи, сега трябва да дойде и щастието.
— То дойде вече, господарю.
— Какво?
А тя пошепна тихо:
— Останах тук.
Петроний сложи ръка на златокосата й глава.
— Добре подреди днес гънките и съм доволен от тебе, Евника.
А нейните очи при това докосване за миг се замъглиха от щастие и гърдите й се развълнуваха.
Но Петроний и Виниций минаха в атриума, където ги чакаше Хилон Хилонид, който, като ги видя, ниско се поклони. Петроний при мисълта за предположението, което бе направил вчера, че този може да е любовник на Евника, се усмихна. Човекът, който стоеше пред него, не можеше да бъде любовник на никого. В тази странна фигура имаше нещо и гадно, и смешно. Не беше стар: в неговата нечиста брада и сплъстени коси тук-там само се мяркаше бял косъм. С хлътнал корем и приведени плещи, той на пръв поглед изглеждаше гърбав, а над гърбицата му се издигаше голяма глава, с лице маймунско, а същевременно и лисиче, и с проницателен поглед. Жълтеникавата му кожа беше изпъстрена с пришки, а носът му, целият покрит с тях, би могъл да служи като пример за прекомерна любов към бутилката. Занемареното облекло, което се състоеше от тъмна туника, изтъкана от козя вълна, и парцалив плащ, показваше, че той или се преструва на беден, или е наистина такъв. Щом го видя, Петроний си спомни за Омировия Терсит и затова, като отговори с махване на ръка на неговия поклон, каза:
— Здравей, божествени Терсит, как са твоите синявици, които получи край Троя от Одисей10 какво прави самият той в Елисейските полета?
— Благодаря, господарю — отговори Хилон Хилонид, — най-мъдрият от умрелите, Одисей, изпраща чрез мене на най-мъдрия от живите, Петроний, поздрав и молба да покрие с нов плащ моите синявици.
— Кълна се в Хеката Триформис — провикна се Петроний, — отговорът заслужава плащ…
Но Виниций нетърпеливо пресече по-нататъшния разговор и запита направо:
— Знаеш ли точно с какво се наемаш?
— Когато две фамилии в два великолепни дома не говорят за нищо друго, а след тях повтаря вестта половината Рим, не е трудно да се знае — отвърна Хилон. — Снощи е била отвлечена девойката, отгледана в дома на Авъл Плавций, на име Лигия или по-право Калина, която твоите роби, о господарю, са носели от двореца на цезаря, а аз се наемам да я намеря в града или в случай — което е малко вероятно — че тя е напуснала града, да ти посоча, благородни трибуне, къде е избягала и де се е скрила.
— Добре! — каза Виниций, на когото се понрави точността на отговора. — С какви средства разполагаш?
Хилон се усмихна хитро:
— Средства имаш ти, господарю, аз имам само разум.
Петроний също се усмихна, защото беше напълно доволен от своя гост.
„Този човек може да намери девойката“ — помисли си той.
Виниций сви сключените си вежди и каза:
— Клетнико, ако ме изнудваш само за печалба, ще заповядам да те пребият с тояги.
— Философ съм, господарю, а един философ не може да бъде алчен за печалба, особено за такава, каквато ти великодушно обещаваш.
— Ах, философ ли си? — попита Петроний. — Евника ми казваше, че си лекар и гадател. Откъде познаваш Евника?
— Идва при мене за съвет, тъй като славата ми стигнала до ушите й.
— Какъв съвет искаше?
— За любов, господарю. Искаше да се излекува от безнадеждна любов.
— И ти излекува ли я?
— Направих нещо повече, господарю, дадох й амулет, който осигурява взаимност. В Пафос на Кипър, о господарю, има храм, в който се пази поясът на Венера. Дадох й две нишки от тази препаска, затворени в бадемова черупка.
— И я накара добре да ти заплати?
— За взаимност никога не може да се заплати достатъчно, а пък аз, понеже ми липсват два пръста на дясната ръка, събирам за роб-скриб, който да записва моите мисли и да запази моето учение за света.
10
Намеква се за сцена от втората песен на „Илиада“ — разгневен от хулните думи на Терсит, Одисей го набива с жезъла си пред войниците.