Хелена (сяда при него). О, тогава всички ми импонирахте толкова много! Приличах на момиченце, което се беше загубило между… между…
Домин. Между какво, Хелена?
Хелена. Между огромни дървета. Бяхте така сигурни в себе си, така силни! И виждаш ли, Хари, през тези десет години аз нито веднъж не се освободих от това… това притеснение или какво, а вие никога не се усъмнихте… Дори когато всичко се осуетяваше.
Домин. Какво се е осуетявало?
Хелена. Вашите планове, Хари. Когато например работниците се бунтуваха срещу роботите и ги чупеха и когато хората дадоха оръжие на роботите срещу тези бунтове и роботите избиха толкова народ… И когато по-късно правителствата направиха войници от роботите и избухнаха толкова войни, и всичко това, разбираш ли?
Домин (става и се разхожда). Ние го предвиждахме, Хелена. Разбираш ли, товае преход… към новите отношения.
Хелена. Целият свят ви се кланяше… (Става.) О, Хари!
Домин. Какво има?
Хелена (спира го). Затвори фабриката и да заминем! Всички!
Домин. Моля ти се, какво общо има това?
Хелена. Не зная. Кажи, нали ще заминем. Аз така се страхувам от нещо!
Домин (хваща я за ръцете). От какво, Хелена?
Хелена. О, не зная! Като че ли над нас и над всичко се сгромолясва нещо… неотвратимо… Моля ти се, направи това! Вземи ни всички оттук! Ще намерим в този свят място, дето няма никой, Алквист ще ни построи къща, всички ще се оженят и ще имат деца, а после…
Домин. Какво после?
Хелена. После ще започнем нов живот, Хари. (Телефонът иззвънява.)
Домин (откъсва се от Хелена). Прощавай! (Взема слушалката.) Ало… да… Какво? Аха. Тръгвам веднага. (Оставя слушалката.) Фабри ме вика.
Хелена (протяга отчаяно ръце). Кажи…
Домин. Да, като дойда. Сбогом, Хелена. (Изтичва стремително наляво.) Не излизай навън!
Хелена (сама). О, боже, какво става? Нана! Нана! Бързо!
Нана (излиза отдясно). Какво пак?
Хелена. Нана, намери ми последните вестници! Бързо! В спалнята на господаря!
Нана. Ей сегинка. (Излиза вляво.)
Хелена. Какво става, за бога? Нищо, нищо не ми казва! (Гледа с далекоглед към пристанището.) Това е военен кораб! Боже, защо военен? Нещо товарят на него — и толкова бързо! Какво се е случило? Той има име — „Ул-ти-мус“. Какво е това „Ултимус“?
Нана (връща се с вестниците). Оставя ги да се въргалят по земята! Така ги е смачкал!
Хелена (разтваря бързо вестниците). Стари, отпреди една седмица! Няма нищо, нищо в тях! (Изпуска ги. Нана ги вдига, изважда от джоба на престилката си рогови очила, сяда и чете.)
Хелена. Нещо става, Нана! Така ме е страх! Сякаш всичко е мъртво, и въздухът…
Нана (срича). „Вой-на на Бал-ка-ни-те“. Ах, Исусе Христе, пак наказание божие! Ами че тази война ще дойде и насам! Далече ли е оттук?
Хелена. Далече. О, не чети това! Вечно едно и също, вечно тези войни…
Нана. Че как нема да има войни! Нали продавате хиляди и хиляди от тези поганци за войници?… О, Исусе Христе, това е цело нещастие!
Хелена. Не, не чети! Нищо не искам да зная!
Нана (срича). „Ро-бот-ски-те вой-ски не ща-дят ни-ко-го в зав-зе-ти-те зе-ми. Из-би… Из-били са над седем-стотин хи-ляди мир-ни гра-жда-ни…“ Мирни хора, Хелено!
Хелена. Това не е възможно! Дай да видя! (Навежда се към вестника, чете.) „Избили са над седемстотин хиляди мирни граждани очевидно по заповед на военачалника. Това деяние, противоречащо на…“ Виждаш ли, Нана, заповядали са им хора!
Нана. Тук има нещо с дебели букви: „Пос-лед-ни но-ви-ни. В Хавър бе уч-ре-де-на пър-ва-та ор-га-ни-за-ци-я на роботите.“ Туй нищо не е. Туй не го разбирам. А тука, господи боже, пак некакво убийство! Исусе Христе!
Хелена. Нана, иди отнеси тези вестници!
Нана. Чакай, тука има нещо големо: „При-ра-стът на на-се-ле-ни-е-то“. Какво е па това?
Хелена. Дай, аз винаги го чета. (Взема вестника.) Не, представи си само! (Чете.) „И през последната седмица не беше съобщено за нито едно раждане.“ (Изпуска вестника.)
Нана. Туй пък какво ще е?
Хелена. Не се раждат вече хора, Нана.