Хелена. … ще се изкачите на скелето и ще редите тухли или какво?
Алквист. Ще редя тухли, ще се моля и ще чакам чудо. Повече от това, госпожо Хелена, не може да се направи.
Хелена. За спасяването на човечеството?
Алквист. За успокоението на душата.
Хелена. Алквист, това е наистина крайно почтено, но…
Алквист. Но?
Хелена. …за нас, останалите… и за света… някак си безплодно.
Алквист. Безплодието, госпожо Хелена, е последното достижение на човешката раса.
Хелена. О, Алквист, кажете, защо… защо…
Алквист. Е?
Хелена (тихо). Защо жените престанаха да раждат деца?
Алквист. Защото не е нужно, защото сме в рая, разбирате ли?
Хелена. Не разбирам.
Алквист. Защото човешкият труд не е нужен, защото болките не са нужни, защото човекът вече не трябва да прави нищо, нищо друго, освен да яде. О, дяволски рай! (Скача.) Хелена, няма нищо по-страшно от това, да създадеш рай за хората на земята! Защо жените престанаха да раждат? Защото целият свят стана Доминов Содом!
Хелена (става). Алквист!
Алквист. Стана! Стана! Целият свят, цялата земя, цялото човечество, всичко е една безумна, животинска оргия! Вече дори не протягат ръка за ядене, всичко им се пъха направо в устата, за да не стават… Ха-ха, нали роботите на Домин осигуряват всичко! А ние, хората, ние, венецът на сътворението, не остаряваме от работа, не остаряваме от деца, не остаряваме от сиромашия! Бързо, бързо ни дайте всички удоволствия! А вие искате деца от тях? Хелена, на ненужни мъже жените няма да раждат деца!
Хелена. Нима човечеството ще загине?
Алквист. Ще загине. Трябва да загине. Ще окапе като ялов цвят, освен ако…
Хелена. Какво?
Алквист. Нищо. Вие имате право — да чакаш да стане чудо, е безплодна работа. Яловият цвят трябва да окапе. Сбогом, госпожо Хелена.
Хелена. Къде отивате?
Алквист. Вкъщи. Зидарят Алквист за последен път ще се преоблече като шеф на строежите — във ваша чест. В единайсет ще се срещнем тук.
Хелена. Сбогом, Алквист. (Алквист излиза.)
Хелена (сама). О, ялов цвят! Каква подходяща дума! (Изправя се пред цветята на Халемайер.) Ах, цветчета, има ли и между вас ялови? Не, не! Защо бихте цъфтели тогава? (Вика.) Нана! Нана, ела тук!
Нана (влиза отляво). Какво пак?
Хелена. Седни тук, Нана! На мен ми е така страшно!
Нана. Аз немам време да ми е страшно.
Хелена. Тук ли е още този Радиус?
Нана. Оня, смахнатият ли? Е па още не са го откарали.
Хелена. Хм, още е тука? Беснее ли?
Нана. Вързан е.
Хелена. Моля те, Нана, доведи ми го.
Нана. Как не! По-скоро куче бесно!
Хелена. Хайде, иди! (Нана излиза. Хелена взема вътрешния телефон и говори.) Ало… доктор Гал, моля. Добър ден, докторе. Моля ви… Моля ви да дойдете веднага при мен… Да, сега, веднага. Ще дойдете ли? (Оставя слушалката.)
Нана (през отворената врата). Иде. Вече се е поукротил. (Излиза. Влиза робот Радиус и остава прав до вратата.)
Хелена. Радиус, бедно момче, и вас ли ви прихванаха? Не можахте да се сдържите, нали? Виждате ли, сега ще ви хвърлят в трошачката! Вие не искате да говорите? Вижте какво, Радиус, вие сте по-добър от останалите; доктор Гал вложи толкова труд, за да ви направи по-другояче!…
Радиус. Пратете ме в трошачката.
Хелена. Така ми е жал, че ще ви убият! Защо не внимавахте?
Радиус. Няма да работя за вас.
Хелена. Защо ни мразите?
Радиус. Вие не сте като роботите. Не сте така способни като роботите. Роботите правят всичко. Вие само заповядвате. Говорите празни приказки.
Хелена. Това е безсмислица, Радиус. Кажете, обиди ли ви някой? Аз така искам да ме разберете!
Радиус. Само приказвате.
Хелена. Вие нарочно говорите така! Доктор Гал ви даде по-голям мозък, отколкото на другите, по-голям от нашия, най-големия мозък на света. Вие не сте като останалите роботи. Радиус. Вие добре ме разбирате.
Радиус. Не искам никакъв господар. Знам всичко сам.
Хелена. Затова ви пратих в библиотеката, за да можете всичко да четете… О, Радиус, аз исках да докажете на целия свят, че роботите ще се изравнят с нас.
Радиус. Не искам никакъв господар.
Хелена. Никой няма да ви заповядва. Ще бъдете като нас.