Радиус. Искам да бъда господар на другите.
Хелена. Сигурно по-късно щяха да ви направят началник на много роботи, Радиус. Можехте да бъдете учител на роботите.
Радиус. Аз искам да бъда господар на хората.
Хелена. Вие сте полудели!
Радиус. Можете да ме пратите в трошачката.
Хелена. Мислите, че се страхуваме от такъв опърничав като вас? (Сяда при масичката и пише бележка.) Не, съвсем не. Това листче, Радиус, дайте на господин директора Домин. Да не ви пращат в трошачката. (Става.) Как ни ненавиждате! Нима нищо не обичате на този свят?
Радиус. Аз мога всичко. (Чука се.)
Хелена. Влезте!
Д-р Гал (влиза). Добро утро, госпожо Доминова. Какво ново при вас?
Хелена. Радиус, докторе.
Д-р Гал. Аха, нашият герой Радиус. Е, как е, Радиус, напредваме ли?
Хелена. Сутринта имаше пристъп. Чупеше статуите.
Д-р Гал. Чудно, и той ли?
Хелена. Свободен сте, Радиус!
Д-р Гал. Чакай! (Обръща Радиус към прозореца, закрива и открива с длан очите му, следи рефлексите на зеницата.) Виж ти! Игла, моля. Или карфица.
Хелена (подава му игла). За какво ви е?
Д-р Гал. Просто така. (Бодва Радиус по ръката и той бързо я дръпва.) Полека, момче. Свободен сте.
Радиус. Правите излишни неща. (Излиза.)
Хелена. Какво му правихте?
Д-р Гал (сяда). Хм, нищо. Зениците реагират, чувствителността доста повишена и така нататък… Охо! Това не е било конвулсия на робот!
Хелена. А какво?
Д-р Гал. Дявол знае. Инат, ярост, бунт — не зная точно какво.
Хелена. Докторе, Радиус има ли душа?
Д-р Гал. Не зная. Има нещо отвратително.
Хелена. Ако знаете как ни ненавижда! О, Гал, такива ли са всички ваши роботи? Всички… които… започнахте да правите… по-другояче?
Д-р Гал. Е, да, някак по-пламенни са… Какво искате? По-сходни са с хората, отколкото Росумовите роботи.
Хелена. И тази… ненавист ли е по-сходна с човешката?
Д-р Гал (свива рамене). И тя е прогрес.
Хелена. Къде се дяна вашият най-сполучлив… как се казваше?
Д-р Гал. Робот Дамон? Продадоха го в Хавър.
Хелена. А робот Хелена?
Д-р Гал. Вашата любимка? Остана при мен. Тя е прелестна и глупава като пролетта. Просто не става за нищо.
Хелена. Та тя е толкова хубава!
Д-р Гал. Нима вие знаете колко е хубава? От ръцете божии не е излязло по-съвършено създание от нея! Исках да прилича на вас… Боже, каква несполука!
Хелена. Защо несполука?
Д-р Гал. Защото не става за нищо. Ходи като сомнамбул, влачи се ни жива, ни умряла… Боже, как може да бъде хубава, като не обича? Гледам я и ме обхваща ужас, сякаш урод съм създал. Ах, Хелена, робот Хелена, никога твоето тяло няма да оживее, няма да бъдеш любима, няма да бъдеш майка; тези съвършени ръце няма да си играят с новородено, няма да видиш красотата на своето дете…
Хелена (закрива лицето си). О, млъкнете!
Д-р Гал. А понякога си мисля: ако можеше да се събудиш, Хелена, само за миг, ах, как би изкрещяла от ужас! Сигурно би ме убила, мен, който съм те създал; сигурно би хвърлила със слабата си ръка камък върху тези машини, които раждат роботи и убиват женствеността, нещастна Хелена!
Хелена. Нещастна Хелена!
Д-р Гал. Какво да се прави? Не става за нищо. (Пауза.)
Хелена. Докторе…
Д-р Гал. Да.
Хелена. Защо престанаха да се раждат деца?
Д-р Гал. Не зная, госпожо Хелена.
Хелена. Кажете ми!
Д-р Гал. Защото се произвеждат роботи. Защото има излишък от работна сила. Защото човекът е всъщност една отживелица. Нали това е вече, като че ли… ех!
Хелена. Кажете го.
Д-р Гал. Като че ли природата се обиди от производството на роботи.
Хелена. Гал, какво ще стане с хората?
Д-р Гал. Нищо. Против природата нищо не може да се направи.
Хелена. Защо Домин не ограничи…
Д-р Гал. Извинете, но Домин има свои идеи. На хора, които имат идеи, не бива да се разрешава да влияят върху промените на света.
Хелена. А настоява ли някой да се… спре изобщо производството?
Д-р Гал. Пази боже, хубава каша би си забъркал!
Хелена. Защо?
Д-р Гал. Защото човечеството би го пребило с камъни. Знаете ли, все пак по-удобно е да работят роботите вместо тебе.