Хелена (сяда). Ами ако някой изведнъж спре производството на роботи…
Д-р Гал (става). Хм, това ще бъде голямо нещастие за хората.
Хелена. Защо нещастие?
Д-р Гал. Защото ще трябва да се върнат там, където са били. Освен ако…
Хелена. Кажете.
Д-р Гал. Освен ако вече е късно за връщане.
Хелена (при цветята на Халемайер). Гал, тези цветя също ли са ялови?
Д-р Гал (разглежда ги). Разбира се, това са безплодни цветя. Как да ви кажа, те са култивирани, изкуствено ускорени…
Хелена. Горките ялови цветя!
Д-р Гал. Но затова пък са прекрасни.
Хелена (подава му ръка). Благодаря ви, Гал, вие така много ми помогнахте!
Д-р Гал (целува й ръка). Това значи, че съм свободен.
Хелена. Да. Довиждане. (Гал излиза.)
Хелена (сама). Ялов цвят… ялов цвят… (Изведнъж: решително.) Нана! (Отваря вратата вляво.) Нана, ела тук! Запали огън в камината! Бърррзо!
Гласът на Нана. Ей сегичка! Ей сегичка!
Хелена (разхожда се развълнувана из стаята). Освен ако за връщане е вече късно… Не. Освен ако… Не, това е ужасно! Боже, какво да правя? (Спира се при цветята.) Ялови цветя, трябва ли? (Къса листенцата и шепне.) Ах, боже мой, значи да! (Тича наляво. Пауза.)
Нана (излиза от тапицираната врата с наръч дърва). Изведнъжка да паля огън! Посред лето — огън! Отиде ли си оня, смахнатият? (Кляка до камината и пали огън.) Да паля огън посред лето! Какво я прихванаха! Гаче не е от десет годин женена!… Хайде, гори, гори! (Гледа към огъня.) Тя е като малко дете! (Пауза.) Капка разум нема! Посред лето да паля огън! (Притуря дърва.) Като малко дете е! (Пауза.)
Хелена (връща се отляво с наръч пожълтели изписани листове). Гори ли, Нана? Остави ме… аз трябва да изгоря всичко това… (Кляка при камината.)
Нана (става). Какво е това?
Хелена. Стари хартии, много стари. Нана, да ги изгоря ли?
Нана. За нищо ли не стават?
Хелена. За нищо хубаво не стават.
Нана. Тогава изгорете ги!
Хелена (хвърля първия лист в огъня). Какво би казала, Нана… ако това бяха пари? Много пари…
Нана. Щях да кажа: изгорете ги. Многото пари са лоши пари…
Хелена (пали следващ лист). Ако това беше някакво изобретение, най-голямото изобретение на света?…
Нана. Бих казала: изгорете го! Всички измишльотини са против господа бога. Това е най-големото богохулство — да искаш след него да подобряваш света.
Хелена (непрекъснато гори). Кажи ми, Нана, а ако изгоря…
Нана. Исусе Христе, внимавайте да не се изгорите!
Хелена. Виж как се усукват тези листове! Като че ли са живи. Като че ли оживяха. О, Нана, това е страшно!
Нана. Оставете на мен, аз ще ги изгоря.
Хелена. Не, не, аз сама. (Хвърля последния лист в огъня.) Всичко трябва да изгори! Виж какви пламъци! Като ръце, като езици, като хора… (Удря с ръжена по огъня.) О, легнете! Легнете!
Нана. Свърши се вече.
Хелена (става изтръпнала). Нана!
Нана. Исусе Христе, какво изгорихте?!
Хелена. Какво направих!
Нана. Боже небесни! Какво беше това? (Чува се мъжки смях.)
Хелена. Върви, върви, остави ме! Чуваш ли? Господата идват.
Нана. За бога, Хелено! (Излиза през тапицираната врата.)
Хелена. Какво ли ще кажат!
Домин (отваря вратата вляво). Заповядайте, момчета. Елате да поднесете поздравленията си. (Влизат Халемайер, Гал, Алквист, всички в рединготи с високи ордени en miniature с лентички. След тях Домин.)
Халемайер (гълчи). Госпожо Хелена, аз, тоест ние всички…
Д-р Гал. … от името на Росумовите заводи…
Халемайер. … ви поднасяме благопожеланията си по случай вашия празник.
Хелена (подава им ръце). Аз така много ви благодаря! Къде са Фабри и Бусман?
Домин. Отидоха до пристанището. Хелена, днес е щастлив ден.
Халемайер. Ден като пъпка, ден като празник, ден като хубаво момиче. Момчета, такъв ден трябва да се полее.
Хелена. С уиски?