Д-р Гал. Ако ще с витриол.
Хелена. Със сода ли?
Халемайер. Нека бъдем по-скромни, дявол да го вземе. Без сода.
Алквист. Не, благодаря.
Домин. Какво е горяло тук?
Хелена. Стари хартии. (Излиза наляво.)
Домин. Момчета, трябва ли да й кажем за това?
Д-р Гал. Разбира се. Нали всичко мина благополучно.
Халемайер (прегръща Домин и Гал). Ха-ха-ха-ха! Много се радвам, момчета! (Върти се в кръг с тях и гърми басово.) Свършено е с нея! Свършено е с нея!
Д-р Гал (баритон). Свършено е с нея!
Домин (тенор). Свършено е с нея!
Халемайер. Няма да ни сполети никога вече…
Хелена (с бутилка и чаши на вратата). Какво няма да ви сполети? Какво има?
Халемайер. Имаме голяма радост. Имаме вас. Имаме всичко. Боже господи, точно десет години, откакто пристигнахте тук.
Д-р Гал. И точно след десет години…
Халемайер. … към нас пак пътува кораб. Затова… (Изпразва чашата.) Бррр, ха-ха, силно е като радост.
Д-р Гал. За ваше здраве, мадам! (Пие.)
Хелена. Но чакайте, какъв кораб?
Домин. Какъвто ще да е, важното е да идва навреме. За кораба, момчета! (Изпразва чашата.)
Хелена (налива). Вие сте чакали някакъв кораб?
Халемайер. Ха-ха, струва ми се. Като Робинзон. (Вдига чаша.) Госпожо Хелена, да живее каквото искате. Госпожо Хелена, за вашите очи, и баста! Ти, момко Домин, разкажи!
Хелена (смее се). Какво се е случило?
Домин (хвърля се в креслото и пали пура). Чакай! Седни, Хелена. (Вдига пръст. Пауза.) Свършено е с нея.
Хелена. С коя?
Домин. С революцията.
Хелена. Каква революция?
Домин. Революцията на роботите. Разбираш ли?
Хелена. Не разбирам.
Домин. Алквист, дайте ми Вестника. (Алквист му подава вестника. Домин го разгръща и чете.) „В Хавър бе учредена първата организация на роботите… която издаде обръщение към роботите от цял свят.“
Хелена. Четох това.
Домин (смуче с наслада пурата). Видиш ли, Хелена. Това значи революция. Революция на всички роботи по света.
Халемайер. Дявол да го вземе, много искам да зная…
Домин (удря с юмрук по масата). … кой забърка тая каша! Никой на света не можеше да ги раздвижи, никакъв агитатор, никакъв спасител на света, и изведнъж — тази история, моля ти се!
Хелена. Още ли няма никакви новини?
Домин. Не. Засега знаем само това, но то е достатъчно, разбираш ли? Помисли си само, че това ти го носи последният кораб. Че изведнъж престават да работят телеграфите. Че от двайсет кораба на ден не идва нито един, и туйто. Спряхме производството и се гледаме един друг — кога ще започне, нали, момчета?
Д-р Гал. Разбира се, беше ни станало доста горещо, госпожо Хелена.
Хелена. Затова ли ми подари този военен кораб?
Домин. Не, наивно дете, този кораб го поръчах още преди половин година. Просто така, за по-голяма сигурност. Но, честна дума, мислех си, че днес ще се качим на него. Такова беше положението, Хелена.
Хелена. Защо още преди половин година?
Домин. Е, имаше някакви симптоми, разбираш ли? Това е без значение. Но тази седмица, Хелена, ставаше въпрос за човешката цивилизация или не знам за какво. Наздраве, момчета. Сега пак се радвам, че живея.
Халемайер. Така е, дявол да го вземе! За вашия ден, госпожо Хелена! (Пие.)
Хелена. И всичко мина?
Домин. Съвсем всичко.
Д-р Гал. Днес ще пристигне кораб. Обикновен пощенски кораб — абсолютно точно по разписанието. Точно в единайсет и трийсет ще пусне котва.
Домин. Прекрасно нещо е точността, момчета. Нищо не укрепва така душата, както точността. Точността означава ред в света. (Вдига чашата.) За точността!
Хелена. Значи… всичко… е вече наред?
Домин. Почти. Мисля, че са прерязали кабела. Но нали разписанието влиза отново в сила.
Халемайер. Важи ли разписанието, важат човешките закони, важат божиите закони, важат законите на всемира, важи всичко, което трябва да важи. Разписанието е нещо повече от Евангелието, нещо повече от Омир, повече от целия Кант. Разписанието е най-съвършеният продукт на човешкия дух. Госпожо Хелена, ще си налея.
Хелена. Защо нищо не ми казахте?