Д-р Гал. Пази боже! По-добре езика си да отхапехме.
Домин. Такива неща не са за теб.
Хелена. Но ако тази революция… дойдеше и тук…
Домин. Все едно, нищо нямаше да знаеш.
Хелена. Защо?
Домин. Защото щяхме да се качим на нашия „Ултимус“ и спокойно да порим вълните на морето. И само след месец, Хелена, щяхме да диктуваме на роботите каквото ни хрумне.
Хелена. О, Хари, аз нищо не разбирам.
Домин. Защото щяхме да отнесем със себе си нещо, на което роботите страшно много държат.
Хелена. А именно, Хари?
Домин. Техния живот или тяхната смърт.
Хелена (става). Какво е то?
Домин (става). Тайната на производството. Ръкописът на стария Росум. Един месец да не работеше фабриката, и роботите щяха да паднат на колене пред нас.
Хелена. Защо… не ми… казахте?
Домин. Не искахме да те плашим напразно.
Д-р Гал. Ха-ха, госпожо Хелена, това беше последният ни коз.
Алквист. Вие пребледняхте, госпожо Хелена?
Хелена. Защо нищо не ми казахте?
Халемайер (до прозореца). Единайсет и трийсет. „Амелия“ пуска котва.
Домин. Това „Амелия“ ли е?
Халемайер. Добрата стара „Амелия“, която тогава докара Хелена.
Д-р Гал. Сега стават точно десет години…
Халемайер (до прозореца). Хвърлят пакети. (Отдръпва се от прозореца.) Хора, това е поща!
Хелена. Хари!
Домин. Какво има?
Хелена. Да заминем оттук.
Домин. Сега, Хелена? Къде ти!
Хелена. Сега, колкото е възможно по-скоро! Всички, които сме тук!
Домин. Защо точно сега?
Хелена. О, не питай! Моля те, Хари, моля ви. Гал, Халемайер, Алквист, за бога, много ви моля, затворете тази фабрика и…
Домин. Съжалявам, Хелена. Сега никой от нас не може да замине.
Хелена. Защо?
Домин. Защото искаме да разширим производството на роботи.
Хелена. О, сега… сега, след тази революция?
Домин. Да, тъкмо след тази революция. Точно сега ще започнем да произвеждаме нови роботи.
Хелена. Какви?
Домин. Вече няма да има само една фабрика. Вече няма да се произвеждат универсални роботи. Във всяка държава, във всяка страна ще основем по една фабрика и тези нови фабрики ще произвеждат — знаеш ли какво?
Хелена. Не.
Домин. Национални роботи.
Хелена. Какво значи това?
Домин. Това значи, че от всяка фабрика ще излизат роботи с различен цвят, с различен костюм, с различен език, че ще останат чужди едни на други като камъни, че не ще могат да се разбират и че ние, хората, малко ще ги повъзпитаме в това отношение, разбираш ли? Ще научим робота, от една фабрична марка да ненавижда до смърт, до гроб, во веки веков робота от друга фабрична марка.
Халемайер. Ще произвеждаме, дявол да го вземе, роботи негри, роботи шведи, роботи италианци, роботи китайци и нека тогава някой да им натъпче в чутурите организация, братство. (Хълца.) Пардон, госпожо Хелена, ще си налея.
Д-р Гал. Стига, Халемайер.
Хелена. Хари, това е отвратително!
Домин. Трябва да задържим, Хелена, човечеството сто години на веслата, на всяка цена! Да му оставим само сто години, за да дорасте, за да достигне това, което сега най-после може да достигне… Искам сто години за новия човек! Хелена, става дума за много големи неща. Ние не можем да оставим тая работа така.
Хелена. Хари, докато още не е станало късно — затвори, затвори фабриката!
Домин. Сега ще започнем на едро. (Влиза Фабри.)
Д-р Гал. Какво става, Фабри?
Домин. Какви са изгледите? Какво беше това?
Хелена (подава ръка на Фабри). Благодаря ви за подаръка, Фабри.
Фабри. Това е дребна работа, госпожо Хелена.
Домин. Бяхте ли при кораба? Какво казаха?
Д-р Гал. Разказвайте бързо!
Фабри (изважда от джоба си напечатан лист). Прочетете това, Домин.
Домин (разтваря листа). Ах!
Халемайер (сънливо). Разкажете нещо хубаво.
Д-р Гал. Държаха се великолепно, нали?
Фабри. Кои именно?
Д-р Гал. Хората.
Фабри. Ах, да. Разбира се. Тоест… Пардон, трябва да се посъветваме нещо.
Хелена. О, Фабри, лоши вести ли носите?
Фабри. Не, не, напротив. Мисля само, че… че трябва да отидем в канцеларията.